— А вие?
— Пушено пуешко в кайзер руло. С картофена салата — каза Банкс.
— Нещо за пиене?
— Кафе.
Като останаха сами, тя каза:
— Колко често се виждаш с тях?
— Те живеят при мен.
— О!
— Майка им е испанка, от самата Испания. Тренира коне, преподава езда. Върна се да работи в един курорт в Майорка и ми отстъпи родителските права. Посещава ги на всеки няколко месеца, все още не е решила къде иска да живее.
— Трябва да е тежко.
— Така е. Опитвам се да им внуша, че мама ги обича, мисли за тях, но те знаят само, че тя не е тук. Наистина е тежко. Току-що ги записах на терапия. Да се надяваме, че ще помогне.
Повечето ченгета бягаха от всичко, свързано с психиатрията, освен ако не подаваха рапорт за освобождаване по инвалидност. Лекотата, с която Банкс си призна, я заинтригува.
Гледа го, докато ядеше още едно парче туршия. Тесни длани, свободната продължаваше да барабани. Пръстите бяха дълги, но дебели. Безупречни нокти.
Дъвчеше бавно. Всичко в него изглеждаше бавно и премислено. Освен ръцете. Всичкото му напрежение се стичаше към пръстите.
— Тя винаги ме караше да си пусна мустаци. Бившата ми жена. Казваше, че така било по-мъжествено. — Засмя се. — И след като си отиде, аз го направих. Предполагам, психиатърът би имал обяснение и за това. Както и да е, тя все още се опитва да открие себе си. Надявам се скоро да го направи.
— Колко време мина?
— Постановлението за развода беше издадено преди година. Сега вече мога да я съжалявам, да видя, че е човек със сериозни проблеми, но… О, между другото говорих с шерифа в Карпентерия и той каза, че Лиза Рамзи не е подавала официално оплакване срещу домашното насилие на Рамзи и там. Нямат обаждания за тази къща, точка.
Рязко смени темата. Разбра го и се изчерви, а Петра се зачуди как да му помогне да излезе от неудобната ситуация.
Сервитьорката спаси положението, като тръсна кафето пред него достатъчно силно, за да оплиска чинийката, и изръмжа:
— Храната ви идва.
Отдалечи се бързо, а Петра каза:
— Благодаря ти, че си проверил, Рон.
— Най-малкото, което бих могъл да направя.
Двамата се заеха с питиетата си. Ресторантът беше почти пълен, обикновената смесица от сърбащи супа старци и мрачни млади хора от поколението „X“, които се правеха, че не им пука за мазнините в храната. Зад претъпканите щандове барманите режеха и увиваха, пускаха шеги, а соленият аромат на херинга, пушено и пълнено месо отстъпваше на сладкия мирис на пресни ръжени хлебчета, които излизаха от кухнята на метални тави.
Изведнъж Петра усети глад, беше се поотпуснала.
— Ами ти? — попита Банкс. — Била ли си омъжена?
— Разведена съм от две години и половина, нямам деца. — Изчисти този въпрос, преди той да може да попита. — Значи живеят при теб през цялото време. Трябва да е голямо предизвикателство.
— Майка ми помага — взема ги от училище, гледа ги, когато трябва да работя до късно. Те са страхотни момичета, сладки, умни, спортистки — Алиша играе футбол, не отстъпва на момчетата. Би още не е сигурна дали харесва футбола или тениса повече, но има много добра координация.
Таткото обичаше спорта. И нейният баща бе преминал през същото с всичките си пет деца. Футбол за момчетата и софтбол за Петра. Всяка неделя в онзи ужасен екип. Мразеше цялото това занимание, правеше се на ентусиазирана, за да му угоди, цели три лета тренира. Години по-късно той й каза, че му е направила голяма услуга, като се е отказала. Копнеел за малко повече свободно време през уикендите.
Самотен баща — това ли ги беше сближило с Банкс?
Той изглеждаше толкова непредпазлив. Какво ли правеше в полицията? Попита го как се е оказал в тази професия.
— Баща ми беше пожарникар, изборът ми беше или неговата професия, или полицията — каза той. — Винаги съм искал да бъда едно от двете.
— Не искам да звуча шовинистично, но защо местната полиция, а не участъка на Лос Анджелис?
Той се усмихна широко.
— Исках да се занимавам със сериозна криминална работа, наистина, но тогава Лулу, бившата ми жена, заговори, че някой ден иска да открие собствена школа по езда, смятахме да живеем някъде, но без да се обвързваме с мястото, затова подадох молба в местната полиция. Ами ти?
Тя му предаде една много съкратена версия на трансформацията си от художник в полицай.