— Ти рисуваш? — попита той. — Беатрис проявява артистични заложби. Или поне на мен така ми се струва. Майка й навремето се опитваше да прави грънци. Все още пазя колелото вкъщи, всъщност така си и остана. Искаш ли го?
— Не, благодаря ти, Рон.
— Сигурна ли си? На мен не ми трябва.
— Оценявам предложението ти, но аз само рисувам.
— О, добре. Какво рисуваш?
— Всичко.
— И някога всъщност си се занимавала професионално.
— Не бях точно Рембранд.
— Все пак трябва да си добра.
Разказа му накратко за работата си в рекламната агенция, устата й не спираше, а наум разсъждаваше: „Колко сладко, всеки от нас премества центъра на вниманието върху другия“. В нейния случай беше от самозащита, но Банкс изглеждаше искрено заинтригуван от нея. Пълна противоположност на Ник. И на всички други мъже, с които бе излизала след него — художници, после полицаи. Дори когато говореха за срещния, беше само ход, за да върнат разговора отново към себе си, себе си, себе си…
Този изглеждаше различен. Или просто тя се ласкаеше?
— Както вече казах, не беше кой знае какво — завърши тя рецитацията си.
— Все пак — поде той, — трудно е да си изкарваш хляба с изкуство. Имах чичо, който правеше скулптури, едва свързваше двата края. А, ето я и храната, о, я виж порциите!
Той ядеше бавно и това възпря Петра да се нахвърли като вълк. Добре ми влияеш, детектив Банкс.
Между хапките те си бъбреха за работа. Сухи факти — осигуровки, застраховки, обичайните дреболии, сравняваха местната и градската бюрокрация, шегуваха се добродушно за полицейските спортни турнири. Намериха повече допирни точки, отколкото различия. Тя забеляза, че той не носи оръжието си.
След като изядоха порциите си, поръчаха ябълков пай. Петра първа изяде своя и продължи лениво да обира трохите с вилица.
— Обичаш да похапваш — каза Банкс. — Слава богу.
Вилицата замръзна насред въздуха. Тя я остави в чинията.
Той пак се изчерви.
— Аз… не исках да те обидя… исках да кажа, че според мен това е страхотно. Наистина. Това със сигурност не значи… поне доколкото аз мога да преценя… — Поклати глава. — О, боже, хич ме няма в тези неща.
Тя усети, че се залива от смях.
— Всичко е наред, Рон. Да, наистина имам добър апетит, когато се сетя да ям.
Той продължи да поклаща глава и да бърше устата си със салфетката, сгъна я прилежно и я сложи до чинията си.
— Каквото и да съм изръсил току-що, моля те, приеми го като комплимент.
— Така го и приемам — каза Петра. — Ти каза, че апетитът говори за добро здраве.
— Точно така. Прекалено много момичета днес са полудели на тема храна. Мисля за тези неща, защото имам дъщери. Бившата ми жена постоянно ги тормозеше, беше й станало фикс идея да е кльощава… — Пак се спря сам. — Не е много учтиво да я споменавам през пет минути.
— Хей, тя е била важна част от живота ти. Нормално е. — Което намекваше, че за нея Ник беше същото. Но не беше така. Тя никога не говореше с никого за него.
— Била — каза той. — Минало време. — Вдигна ръка и разряза вертикално въздуха. — Е… как върви случаят?
— Не бих казала страхотно. — Разказа му, без да споменава подробности. Харесваше го, но не забравяше, че не е от участъка на Лос Анджелис.
— При такива ситуации — каза той — има публичност, която не ти позволява да си вършиш работата както трябва.
— Имал ли си такъв случай някога?
— От време на време се случва. — Докосна салфетката си и извърна поглед.
И той ли беше нащрек?
— От време на време? — повтори тя.
— Ти какво си мислиш, че ние, местните ченгета, се занимаваме само със селяни и пазим дилижансите.
— А — каза Петра, — дали съм чувала за някои от тях?
— Ами — каза той, — с Хектор работихме по случая с убиеца от окръжната болница.
Първокласен случай, отпреди три години. Някакъв откачен колеше сестрите в района на окръжната болница, четири жертви за три месеца. Лошият се оказа санитар, лежал в затвор за изнасилване и опит за убийство. Успял да се промъкне през проверките при назначението си и чистел подовете в операционните. Преди да го хванат, сестрите заплашиха със стачка.
— Това твой случай ли беше?
— Мой и на Хектор.
— Е, сега вече съм впечатлена.
— Повярвай ми, не беше като за Шерлок Холмс — каза той. — Всичко сочеше към вътрешен човек. Беше просто въпрос на проверка на книжата, проверка на пропуските, елиминиране на невинните, докато попаднем на виновния.