И я отпрати с махване на ръка.
В сериалите в такива ситуации ченгетата предаваха значките и пистолетите си.
Но истинското ченге държи езика си зад зъбите. Тя обичаше работата си и участъкът беше като казарма, винаги е бил такъв, което означаваше желязна дисциплина, смърт за индивидуализма, йерархия. Срещу вятъра не се пикае.
Ето какво стана с Майло Стърджис. Беше работила с този детектив хомосексуалист по един случай, видя колко е добър. Но преди това беше чувала само ругатни по негово име. Имаше най-високата разкриваемост в Западен Лос Анджелис. Но за участъка това не бе достатъчно да компенсира факта, че спи с мъж.
Върна се на бюрото си, отстрани десетте съобщения и се обади на „Агенция Нанси Дауни“ в Бевърли Хилс. Жена с испански акцент й каза:
— Трябва да говорите с господин Санчес. Той е в другия ни офис, в Сан Марино.
Сан Марино и Бевърли Хилс. Покриваха скъпите квартали, на изток и на запад.
Там й вдигна един мъж с подобен акцент.
— Господин Санчес?
— Да.
Тя се представи, каза му, че търси Естрела Флорес.
— Аз също.
— Моля?
— Току-що ми се обади синът й от Ел Салвадор. Притеснява се, не я е чувал от неделя. Да не би да е във връзка с убийството на госпожа Рамзи?
— Просто искаме да говорим с нея, господине. Защо се притеснява синът й?
— Обикновено му се обаждала два-три пъти в седмицата. Каза, че я търсил в къщата на Рамзи, но му отговорил само телефонният секретар. И аз опитах, но същото се случи и с мен. Оставих съобщение, но никой не ми е позвънил.
— Госпожа Флорес е напуснала работата си при господин Рамзи, господине.
— Кога?
— В деня след убийството.
— О!
— Значи не ви се е обадила за ново назначение?
— Не. — Санчес звучеше обезпокоен.
— Да имате някаква представа къде би могла да бъде, господине?
— Не, съжалявам. Тя работеше за Рамзи от… почакайте, нека да проверя… ето. Две години. Никога не се е оплаквала.
— Къде е работила преди това?
— Преди това… не бих могъл да ви кажа. — По гласа му личеше, че е застанал нащрек.
— Не беше ли с редовни документи?
— Когато дойде при нас, документите й бяха редовни. Поне ни представи такива. Ние правим всичко, което е по силите ни да…
— Господин Санчес, не се интересувам от проблемите ви с имиграционните власти…
— Дори и така да беше, детектив, няма какво да крием. Всичките ни жени са с редовни документи. Намираме им работа в най-добрите домове и не може да има и сянка от съмнение, че…
— Разбира се — каза Петра. — Моля ви, дайте ми името и телефона на сина на госпожа Флорес.
— Хавиер — каза той и изрецитира един адрес в Санта Кристина в Сан Салвадор и телефона. — Той е адвокат.
— Значи не знаете къде другаде е работила?
— Каза ни, че е била наета от едно семейство в Брентууд, но само за три месеца. Нямаме име, не искаше да ги ползва за препоръка, защото били „неморални“.
— В какъв смисъл „неморални“, господине?
— Мисля, че има нещо общо с алкохола. Госпожа Флорес е много… морална жена.
Петра затвори и се замисли за изчезването на прислужницата. Ако Флорес е напуснала по собствено желание, защо не се е обадила на сина си? Не трябва много морал, за да се отвратиш от едно убийство. Дали не беше видяла нещо? Или пък да са я видели?
А сега накъде… да се обади пак на поделенията, за да види дали Флорес не се е появила някъде като жертва? Малко вероятно. Ако е била премахната от Рамзи, защото е могла да срине алибито му, той щеше да се е погрижил да скрие тялото.
По-добре да огледа пак ранчото „Хейвън“, да поговори с охраната, да им зададе дълго отлаганите въпроси. Така и така отива, би могла пак да се отбие при Рамзи, да му пусне някой намек за Флорес, да види как ще реагира.
Уил Фурние се появи в стаята на отдела и я повика с пръст. Изглеждаше ядосан. Да не би нещо, свързано с момчето? Тя бързо отиде при него.
— Какво има?