— При мен са едни хора, нямат търпение да се срещнат с теб. — Той посочи с глава към дъното на стаята.
Петра погледна и видя двойка над петдесет години, които стояха прави в коридора отпред. Добре облечени, притиснати един в друг.
— Родителите?
— Кой друг! — каза Фурние. — Налетях на Шолкопф, като идвах, той каза, че иска доклад от първа ръка и от тримата. Къде е Кен?
— Не знам. — Тонът й го накара да се взре в нея. — Какво точно искат те?
— Информация. Ти имаш ли?
— Не, а ти?
— Говорих с хора в няколко приюта и църкви, с нашите от детския отдел. Никой не знае за детето. Няколко социални работника смятаха, че може да са го виждали, но никъде не бил регистриран.
— Дете на улицата — каза Петра. Помисли си каква ли смелост трябва на едно единайсетгодишно момче да отиде само в парка.
— Хайде да се направим на утешители — каза Фурние. — Жена детектив и негър. Тези ми приличат на хора, които още смятат, че порцелановите джуджета в градината са голям майтап.
Госпожа Боулингър беше точно това, което Петра очакваше: миньонче, идеално поддържана, хубава, изстраданата красота на Пат Никсън. Тупирана коса, навита на ролки, с цвят на сухо шампанско обрамчваше кръглото й лице. Очертани вежди. Запазена фигура, облечена в черен костюм с консервативна кройка. Черни велурени обувки с ток и чанта. Зачервени очи.
Но съпругът й надминаваше всякакви очаквания. Петра си представяше едър мъж със свободни маниери, нещо като Рамзи. Д-р Джон Евърет Боулингър беше 1.60, максимум 60 кг, с тесни рамене и провинциално лице с провинциални черти: месест нос, малки тъмни очи, отпусната по скулите кожа като гумена маска. Плешиво теме, посивяла коса на слепоочията. Безупречно подрязана малка брадичка, можеше да играе ролята на Фройд в местния самодеен театър.
Носеше тъмен костюм с жилетка, бяла риза, сива вратовръзка с щамповани малки черни точки. Бяла копринена кърпичка в горния преден джоб. Копчета от оникс на ръкавелите. Обувки с бомбета, лъснати като с машинно масло.
Двама дребни хорица, хванали се един за друг като на погребение. Госпожа Боулингър продължаваше да се взира в стената пред себе си и кършеше ръце. Все още беше притисната в съпруга си, не вдигна поглед, когато Петра и Фурние се приближиха.
Д-р Боулингър веднага насочи вниманието си върху тях, наклони се с цялото си тяло напред, сякаш беше готов за битка. Когато стигнаха на три метра от тях, той каза на Петра:
— С вас говорих по телефона.
— Да, господине. Детектив Конър. — Тя протегна ръка и той изтърпя няколкосекунден допир до кожата си, преди да се отдръпне. После изтри длан в сакото си — о, господи!
Тогава тя си напомни: горкият човек е загубил детето си. Няма по-лошо от това.
Няма.
— Вивиан? — каза той и съпругата му бавно се извърна.
Очите й бяха съсипани, в ъглите им имаше мрежа от спукани капиляри. Ирисите й бяха светлосини — като на Лиза. В изящната структура на лицето й имаше нещо повече от намек за прилика с Лиза. Дали и Лиза щеше да стане такава — модерна матрона, закопчана догоре, безупречна отвсякъде?
— Детектив Конър, Вивиан — пропя докторът назидателно.
Изражението на Вивиан Боулингър казваше: „И какво, по дяволите, се очаква от мен да направя за това?“.
— Радвам се да се запознаем — каза и протегна ледена ръка.
Петра се усмихна.
— А това е детектив Фурние…
— Вече се запознахме с детектив Фурние — каза д-р Боулингър. — Къде е третият, Бишъп?
— Работи навън — каза Петра.
— Работи навън звучи, сякаш сади зеленчуци.
— Всъщност, господине — поде Фурние, — има нещо такова. Ние отглеждаме хипотези…
— Чудесно — каза Боулингър. — Знаете ли какво е метафора? А сега прекратете с глупостите и ни кажете какво сте отгледали за Рамзи.
Г-жа Боулингър се взря в него и пак му обърна гръб. Той не забеляза.
— Е?
Детектив на име Бърнстейн влезе в коридорчето с кафе в ръка, тръгна напред, но се обърна и влезе пак в стаята на отдела.
— Да поговорим някъде насаме — каза Петра.
И трите стаи за разпити бяха ужасни, по-малки от затворнически килии, без прозорци, очебийната стена с еднопосочното огледало, която повечето идиоти, вкарани тук, веднага забелязваха, но после забравяха.
И в трите миришеше лошо: пот, дезодоранти, евтини парфюми, цигари, хормони.