Загаси мотора на линкълна, слезе и заключи голямата бяла кола. В петък вечер и в събота той изпълняваше задълженията на клисар, така беше, откакто г-н Гинзбърг умря. Като започна да върши тази работа безплатно, зае се и с поддръжката. Защо не? Какво друго имаше да прави, освен да свири на мандолината си и да се припича прекалено дълго на слънце пред къщата си — вече му бяха изрязали четири предракови образувания от лицето и едно от плешивото му теме. Трябваше да носи тази глупава шапка, също като старец.
Свали я и я хвърли в линкълна и още веднъж се наслади на начина, по който беше паркирал. Така беше по-добре, отколкото да остави място за някой наркоман да спре тук с открадната кола и да се бодне. Това се бе случвало неведнъж. Този квартал винаги си е бил малко шантав, но напоследък се бе превърнал в идиотска сбирщина от недодялани туристи, които прииждаха през уикендите, а през нощта из ъглите изпълзяваше всякаква измет.
По-голямата част от „Оушън Франт“ сега беше един голям цигански табор. Търговци еднодневки продаваха всякакви боклуци, а през уикендите се събираше такава тълпа, че не можеш да направиш и две крачки, без да се блъснеш в някой пришълец.
От четирийсет години Сам и Емил продаваха железария и водопроводни части в магазина си на булевард „Линкълн“, все полезни неща. И двамата знаеха как да ги инсталират и пласират, как да направят канализацията на една къща от нищо. Трябва да си сръчен, да се оправяш сам и никога да не разчиташ на някой друг. Може би затова той никога не се бе женил. Въпреки че жените го харесваха. Беше си поживял добре. И сега от време на време успяваше да се мушне в нечие легло с някоя бабичка с мека кожа и двамата изпитваха срам от това, което годините бяха сторили с телата им. Но Сам знаеше как да ги накара да се чувстват млади и красиви.
Порови в джоба си за ключа на храма, намери го и отвори задната врата. Без да забележи мрежата от прозореца на тоалетната, която лежеше на земята, защото той бе отчасти скрит от дясната предна гума на колата му.
Секунди след като влезе, разбра, че някой е проникнал вътре.
Сребърната урна седеше на платформата, от която четяха Тора, и блестеше върху синята кадифена покривка, ей така — на открито. Съдът за дарения не беше използван от петък вечерта, когато бе пуснат сред молещите се преди службата. Сам лично я беше прибрал в шкафа под библиотеката. Ключалката му беше с проста комбинация, нямаше нужда да бие тревога — вътре имаше само няколко долара на монети.
Но все пак някой се беше опитал да я обере. И ето, от същия шкаф бе взета и храна. Дребни закуски за няколкото редовни посетители в събота сутрин. Бисквити и розова кутия от една хлебарница на „Феърфакс“ — полети с шоколад сладкиши във формата на панделки. Сам ги бе купил миналата седмица. Без консерванти, сигурно са се развалили. Беше забравил да ги изхвърли.
На синьото кадифе имаше трохи. Монети от двайсет и пет и от десет цента бяха паднали от урната. Крадецът е бил гладен. Какво ли друго е взел?
Единствените ценни неща за престъпниците бяха сребърните орнаменти и обковите, украсяващи трите Тори в олтара. Сам се запъти към ореховата дърворезба, готов да отдръпне завесата от черно и синьо кадифе, но се страхуваше от това, което щеше да види.
После се спря и вдигна инстинктивно тежките си ръце. Може би разбойникът беше още тук. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да му изскочи някой наркоман.
Нямаше никой. Тишина, нищо не се движеше.
Той не помръдваше и се оглеждаше на всички страни.
Храмът имаше четири помещения — малък коридор отпред, дамска и мъжка тоалетна, а най-вътре беше главното светилище — редици с орехови пейки за 150 души.
Голямо дървено резе пазеше предната врата, не можеше да се влезе и излезе без ключ. Както и през задната врата. Тогава как…
Изчака още няколко минути, убеди се, че е сам, но реши все пак да провери. След това отиде при предната врата. Беше заключена, не беше разбита.
Върна се назад и тогава видя прозореца в дамската тоалетна. Затворен, но мрежата я нямаше — ето къде беше, на земята до гумата на колата му. На прозореца имаше бели стърготини от изсъхнала боя.
Да не би да е затворил прозореца, след като си е тръгнал? Възпитан крадец?