Върна се в светилището, отвори олтара, прегледа Торите. Всичкото сребро си беше на мястото. Кръглата урна също не беше изпразнена, а по ключалката й нямаше и драскотина. Само Сам и г-н Кравиц знаеха комбинацията и се редуваха да прибират седмичната лепта и да я предават в магазина на Хадаса на „Бродуей“. Някога вярващите от Бет Тора с гордост даваха по петдесет долара на седмица за бедните, а сега подаянията бяха паднали до десет-дванайсет. Срамно, затова Сам ги допълваше с двайсет долара от джоба си. Какво правеше Кравиц — нямаше представа. Той беше малко стиснат.
Огледа урната, разклати я. Беше все още пълна. Бяха изпаднали само монетите от двайсет и пет и от десет цента. Странно.
Доколкото Сам можеше да прецени, липсваха и няколко шоколадови сладкиша, както и съвсем малко бисквити.
Гладен крадец. Сигурно е някой бездомник, прекалено дрогиран, за да разбере какво върши, един от онези откачалници, които се скитаха нагоре-надолу по улицата. Сам понякога им даваше пари, друг път не искаше да има нищо общо с тях.
Явно дребен откачалник, защото прозорецът на тоалетната беше малък. Наркоманите са кльощави. И нали винаги им се яде сладко? Добре де, загубата не беше голяма. Върна монетите обратно в урната, изчисти трохите от кадифето, затвори кутиите с бисквити и с шоколадови сладкиши и ги върна в библиотеката. Отвори долния шкаф, където държаха храната, и видя, че разбойникът не се бе докоснал до още нещо: алкохола.
Имаше винаги за редовните. Почти пълна бутилка „Краун Ройъл“ и преполовена водка „Смирноф“.
Наркотиците са единственият му порок, да не би да не си пада по алкохола?
До бутилките имаше няколко сгънати молитвени шала. Малки копринени парчета плат на сини райета, но и големият вълнен талис на черни райета, носен от четеца на молитвите. Този се държеше в шкафа под платформата — как се бе озовал там?
Да не би той да го е оставил там? Или Кравиц? Напъна се да си спомни, проклетата му памет… последната събота… да, да, г-жа Розен не се чувстваше добре и Сам си тръгна по-рано, за да я заведе вкъщи, като остави Кравиц да поеме грижа за всичко. А той нямаше усет за подробностите.
Извади вълнения шал и видя, че Кравиц не го беше и сгънал както трябва. Беше небрежен. Цял живот бе работил в Отдела по водоснабдяване, какво може да се очаква от един чиновник!
Сгъна отново шала, като пипаше внимателно дебелия вълнен плат. Занесе го при платформата, наведе се и отвори вратата на шкафа.
Вътре имаше едно момче.
Дребно, слабо дете, свито в ъгъла, изглеждаше уплашено до смърт.
Дишаше тежко. Сам виждаше как гърдите му се повдигат, дори вече ги чуваше — как въздухът свисти бързо и дрезгаво през тях, сякаш имаше астма или нещо подобно.
И това изражение на лицето му.
Сам познаваше това изражение. Като на братята и сестрите му, подали лица през прозорците на влака.
Работниците в лагера, които не успяваха да се справят с тежкия труд.
Дори и изражението на Емил, когато се разболя от пневмония, мислеше си, че си отива.
И неговото собствено лице, когато посред зима намери парче стъкло в снега, огледа се в него и видя на какво е заприличал.
Това момче изглеждаше точно по същия начин.
— Всичко е наред — каза той.
Момчето потръпна. Обгръщаше се с ръце, сякаш му бе студено, и въпреки че беше юни, във Венис, Калифорния, един прекрасен слънчев ден, Сам усети украинския мраз да преминава през тялото му.
— Всичко е наред — повтори той. — Хайде, излез, няма да те ухапя.
Момчето не помръдна.
— Хайде, не можеш да останеш тук цял ден. Още ли си гладен? Бисквитите не са достатъчни, хайде да ти намерим истинска храна.
Трябваше му доста време, докато подмами момчето навън. Беше отстъпил назад, за да може детето да изпълзи спокойно. Когато най-накрая излезе, изглеждаше готово да побегне.
Сам го хвана за ръката — само кожа и кости. Пак го връхлетяха спомени.
Момчето се бореше, опитваше се да рита. Сам знаеше какво е да се чувстваш натясно и затова го пусна и то се втурна към предния вход на храма.
Заблъска по вратата, но тя беше заключена.
Върна се в светилището, но стоеше на разстояние от Сам. Очите му гледаха диво, мяташе поглед от една страна на друга, опитваше се да намери начин да избяга.
Сам седеше на първата пейка и държеше кутия с понички, която момчето бе пропуснало. Истинска вкуснотия. Полети с шоколад понички от Етенман, все още неотворени, скрити зад старите молитвени книги. Тайният запас на Кравиц — кого си мислеше, че заблуждава? До поничките имаше и буркан с желирани рибни хапки. Сам не можеше да си представи, че момчето би ги харесало.