Спанки продължаваше да чете, без да му обръща внимание.
— Чиликот — каза Рокера. — По-хубаво е само в Стърджис, нали? Или може би на Възпоменателния ден в Лакония, нали?
Спанки продължаваше да го пренебрегва.
Рокера се изкашля и накрая кльощавото копеле вдигна поглед.
— Здрасти, пич! — каза той. — Какво става? — Спанки изчака малко, после каза: — Бюъл.
Нарече го с името, което Рокера мразеше.
— Здрасти, Спанк! — Рокера вдигна ръка да си плеснат дланите.
Спанки не помръдна. Хвана брадата си с ластика за коса и тя заприлича на сива конска опашка. Довърши бирата си и хвърли бутилката зад рамо в кофата за боклук.
— Никакъв кредит, Бюъл. Все още съм ти ядосан за онези подвижни колела.
— Платих ти, пич.
— Да бе, след две години. Такива колела щях да ги продам за два дни. На теб ти трябваха две години.
Което беше пълна глупост — колелата бяха втора употреба, свалени от някаква бракма и поправени, едното беше напълно скапано на мястото, където изхвърчалият чакъл го беше ударил и вдлъбнал.
— Спанк…
— Забрави, Бюъл.
— Виж какво, става въпрос за няколко дреболии. Имам и мангизи.
— Колко?
Рокера измъкна една двайсетачка и една десетачка. Спанки погледна парите, като че бяха кучешки лайна.
— Хайде, пич, нали знаеш, че не правя номера.
Спанки въздъхна и гърдите му хлътнаха, сякаш бяха бузи на мадама, която прави свирка. Нямаше косми по гърдите и ръцете, но сивата брада, която тръгваше от очите му, беше по-гъста от на Дядо Коледа.
— Това е предплата — каза Рокера.
— Да бе, едно нещо ще ти кажа: няма да получиш нови части. Ако ти дам нещо, то ще е само от остатъците.
— Добре — каза Рокера. — Нека да погледна.
— Да погледнеш? Мислиш, че за трийсет долара можеш да погледнеш?
— Трийсет в предплата, пич. Моята ще получи пари следващата седмица. — Пълна лъжа. Шарла не очакваше никакви доходи до края на месеца. — Веднага щом ги вземе, ще ти платя, лично ще ти ги донеса.
— Лично? — Спанки се усмихна и вързаната му брада се размърда като цял топ прежда. — Защо не ми ги преведеш, Бюъл? Вече всичко се превежда по банков път — ти някога правил ли си го, Бюъл?
— Разбира се. — Пълна лъжа.
— Имаш си банкова сметка, нали? Ние имаме. Имаме и компютър. — Спанки потупа касовия апарат. — Всичко е компютъризирано, Бюъл. Имаме още един компютър отзад за поръчка на части. Имаме и електронна поща. Знаеш ли какво е електронна поща, Бюъл?
Рокера не отговори. Ама че задник! Стори му се, че Спанки прилича на… евреин. С тази брада беше като равин — трябваше да му сложи само една шапка и да го прати в шибания Израел.
— Електронна поща, Бюъл. Пращаш съобщения от компютъра, телефонните обаждания са без пари. Можеш да си поръчаш и мръсни снимки от компютъра, Бюъл. Аматьорски, анални, по лицето, всичко. Или просто можеш да си ползваш електронната поща, за да напишеш на някой задник: „Да ти го начукам“ — каквото си поискаш. Това, което искам да ти кажа, Бюъл, е, че светът вече е друг, хората трябва да се променят с времето. Едно време човек можеше да си седи на задника и да си сглобява мотора, да живее безплатно. А сега ти трябват пари не само за бензин.
Рокера го изгледа със смесица от съжаление и презрение. Накъде биеше този мръсник?
— Сега трябва да правиш нещо, Бюъл. Да произвеждаш стоки или да си в обслужването — като например да правиш мотори и да ги продаваш. При мен идват лекари, адвокати, вече продавам и мерцедеси, много вървят. Хората произвеждат разни неща.
— Адвокатите — каза Рокера — произвеждат повече лайна, отколкото една мечка за цяла година.
Спанки не се засмя. Дори не се усмихна.
— Точно така, Бюъл. Затова могат да си платят частите, а ти се опитваш да ми пробуташ трийсет долара.
— Хей, пич…
— Да, да, искаш да разгледаш купчината с части втора употреба, добре, но това е за последен път, човече. Но преди това ще отидеш до магазина и ще ми купиш нещо за хапване. — Спанки почеса вътрешната страна на лявата си ноздра. — Три сандвича, мекички, един с говеждо, с допълнителни подправки и допълнителен сос. И един със сирене. И голяма кола. Ако ми купиш вечеря, може и да ти дам да поровиш. Поне ще свършиш нещо, няма да произведеш стоки, но ще ме обслужиш. Всичко вече е икономика, Бюъл.