— Тя не харесваше бизнес мениджъра — той отговарял за заплащането й, винаги закъснявал с парите. Най-накрая тя се оплакала на госпожа Рамзи и всичко се оправило.
— Господин Балч ли?
— Никога не е споменавала името му, казваше, че бил… сноб. Правел се на важен. Казваше, че само него не харесвала.
— Ами господин Рамзи?
— Не говореше за него. Мислите ли, че той е убил съпругата си?
— Господин Флорес, на този етап аз…
— Добре, добре, интересува ме само майка ми.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да я намеря, господине. Значи, доколкото ви е известно, не е имала разправии с господин Рамзи? И няма причина майка ви внезапно да напусне?
— Той рядко се прибирал. Къщата била голяма, не й харесваше да остава толкова често сама. — Гласът му заглъхна. — Знам, че нещо не е наред.
Когато Петра затвори телефона, той пак иззвъня. Дежурната цивилна служителка каза:
— Обади се някакъв доктор Боулингър.
— Остави ли съобщение?
— Каза само да му се обадиш. Каза, не помоли.
Само това й трябваше. Стисна зъби и набра номера на хотела на Боулингър. Беше излязъл. Благодари на бога за малките победи.
Обади се на семейство Хупър в Бел Еър. Заето. Може би Хавиер Флорес вече се бе свързал.
Опита пак и й отговори дрезгав женски глас.
— О, господи, току-що говорих със сина й. Не, не съм я виждала. — Смехът й приличаше на ръмжене. — Значи сега полицията се опитва да върне незаконните имигранти по родните им места?
— Благодаря ви, госпожо Хупър. Вие я наехте, когато беше с нередовни документи, госпожо Хупър.
Трак.
Уил Фурние пристигна и й показа лист хартия. Около четирийсет имена, всичките, освен три, бяха зачертани.
— Информатори. Нашият малък крадец е бил забелязан из целия щат, но повечето обаждания не стават за нищо — кой е отключил лудницата? — Разхлаби вратовръзката си. Опакото на дланта му бе изцапано с мастило. — Едно сладурче от Сан Франциско твърди, че той е синът й, когото дала за осиновяване при раждането му, точно се канеше да се обади в „Неразгадани тайни“, парите щели да й дойдат добре, защото искала да става психолог. Друг пък твърди, че детето всъщност не е дете, а някакъв мистичен гуру — призрак, появявал се от време на време и „въздавал спасение“. Сигурно приближава краят на света.
— Може и да е прав — каза Петра.
— Колкото, че утре ще си получа пенсията — отвърна Фурние. — Той посочи трите незачертани имена. — Тези са вероятни. Две от тях идват от едно и също място — някакъв земеделски град на име Уотсън, между Бейкърсфийлд и Фресно. Нито един от тях не знаеше името на момчето, но и двамата мислят, че са го виждали в градчето. Не ми звучаха като откачени или алчни за пари, а и две позвънявания от такъв малък град са интересни. Обадих се в местния участък. Сигурно е много забутано място, защото има само двама полицаи, и двамата отсъстваха. Говорих с някаква жена от приемната, която ми звучеше като стогодишна. Последното обаждане вероятно е заради парите. Руски акцент, но поне ми звучеше като нормален човек. Настояваше, че е видял момчето тази сутрин във Венис. Описа и дрехите му — тениска, джинси. Каза, че приличало на момче, което спи на улицата, имало засъхнала сол по лицето, сякаш се е къпало в океана. Освен това било изподраскано.
— Добро око за подробностите.
— Затова не го изключвам. Има щанд за сувенири на „Оушън Франт“ във Венис, твърди, че момчето тази сутрин си купило от него шапка. После тръгнало на север. Човекът си помислил, че е странно едно дете да се разхожда само през деня. И да си купува шапка — никога не бил продавал шапки на деца.
— Опитвало се е да скрие лицето си — каза Петра.
Фурние сви рамене.
— Възможно е. Ако е чело днешния вестник, а ние знаем, че обича да чете. От друга страна, ако си бездомен и без пари, избягал от къщи, и някой предлага двайсет и пет бона само да се появиш, няма ли сам да се предадеш, да се опиташ да вземеш сумата?
— Той е само едно дете, Уил. Вероятно тормозено дете. Как да има доверие в някого? Дали е достатъчно хладнокръвно, за да си състави такъв план? Ако е видяло убийството, може би е прекалено уплашено да мисли за печалба.
— Сигурно. Или пък момчето е било там, но не по време на убийството и си мисли: защо ли да си правя труда? Както и да е, но руснакът определено ламти за парите.
Петра прочете на глас името на мъжа.