Хората, които се стремяха към такъв затворен живот, често се преструваха, че зад четирите им стени не съществува нищо.
Тя огледа по-отблизо следите от автомобилни гуми. Бяха много слаби, без отпечатъци от грайфери, съмняваше се, че биха помогнали много. Но все пак с удоволствие би поръчала изследването им. Не можеше да го направи без прокурорска заповед, но за такава нямаше основания. А сега и Лари Шик се бе появил на сцената — трябваше да забрави за разговори с Рамзи за щяло и нещяло.
Дори и да свържат следите с някоя от колите на Рамзи, бяха минали четири дни от убийството. Рамзи можеше да признае, че е минавал оттук и да твърди, че се е разхождал по възвишенията, опитвал се е да се отпусне, да се справи с мъката си.
Възвишенията… страхотно място да се отърве от тялото.
Дали Естрела Флорес не беше погребана някъде там?
Дали противопожарният изход не водеше и някъде другаде, а не само извън Санта Сюзанас?
Тя даде на задна до най-близката отбивка, обърна колата и пое към кабината на охраната. Симкинс я видя да идва, остави броя на „Ролинг Стоун“ и отвори портата. Прозорецът му беше затворен, нямаше желание за разговори. Петра спря до кабината. Той сви устни и се приближи до нея. Големият му час бе отминал, чувстваше се потиснат и искаше тя да си отиде.
— Намерихте ли нещо?
— Не, точно както каза, Дъг. Кажи ми накъде води противопожарният изход?
— Нагоре в планината.
— А след това?
— Към едно кръстовище на малки странични пътища.
— Не се ли влива в магистрала 101?
— Завива към нея, но не се влива. — От устата му последната дума прозвуча като нецензурна.
— Но ако искам да стигна до магистралата през страничните пътища, мога, нали?
— Да, разбира се. Всички пътища водят към магистралата. Израснал съм в Уест Хилс. Като малки идвахме тук да ловим зайци, още преди да построят тези къщи. Понякога животинките изскачаха на магистралата и ставаха на пихтия.
— Доброто старо време — каза Петра.
Спомените стегнаха чертите на слабото лице на Симкинс и той презрително се намръщи. Богаташите бяха откраднали детските му спомени.
— Тук става много красиво — каза той. В думите му имаше неподправена емоция. Копнеж. В този момент го харесваше малко повече. Но не чак толкова много.
49.
— Хей, не е зле — казва Сам.
Цял ден работих, минах няколко пъти прозорците, докато не остана никаква мръсотия, бърсах дървените подове с препарат, докато лъснат. Изчистих само половината от пейките, но тези, които съм оправил, изглеждат много добре, а в помещението мирише приятно на лимон.
Сам се опитва да ми даде останалите пари.
— Още не съм свършил.
— Имам ти доверие, синко. Между другото, след като вече работиш за мен, готов ли си да ми кажеш как се казваш?
Това ме сварва неподготвен и „Бил“ е първото, което ми хрумва.
— Приятно ми е да се запознаем, Бил.
Отдавна никой не ме е наричал по име. Отдавна не съм говорил с някого.
Сам ми показва един хартиен плик.
— Взех ти вечеря — от ресторанта на Ноа, обикновена вечеря, защото не знаех дали обичаш лук или пикантна храна. Купил съм и крема сирене — обичаш ли крема сирене?
— Разбира се. Благодаря.
— Хей, сега си работещ човек, имаш нужда от подхранване. — Подава ми плика и се разхожда из храма. — Хареса ти препаратът, нали? Да не ти е свършил?
— Почти.
— Утре ще ти купя още — при положение че искаш да работиш утре.
— Разбира се.
— Хайде, вземи парите.
Вземам ги. Той поглежда часовника си.
— Време е да свършваш, Бил. Не искам да ме обвинят, че експлоатирам работната ръка.
Излизаме и той заключва храма. Алеята е празна, но чувам океана през пустото пространство от едната страна на сградата, чувам и хората, които си говорят, докато се разхождат. Големият му линкълн е паркиран по невероятен начин, предницата почти докосва стената на постройката. Той отваря вратата на шофьорското място.
— Е?
— Довиждане — казвам аз.
— До утре, Бил. — Влиза в колата, а аз се отдалечавам — на юг, далеч от откачения руснак. Харесва ми усещането, че имам толкова пари в джоба, но се чудя къде да отида. Обратно на кея? Но там беше студено. А сега имам и пари…
Чувам силно изсвирване на гуми и виждам как Сам изкарва на задна линкълна от алеята. Има много място, но той кара и спира, а колата се клатушка. Спирачките скърцат.