— Постепенно са я разграбили. Снощи някой я подпалил. Затова ни извикаха.
Четири дни и никой не бе се обадил.
— Не се вижда от улицата — добави Салант. — Била е скрита от някакъв склад. Постоянно намираме издирвани коли там.
— Къде е сега? — попита Петра.
— В центъра. Приятно забавление!
Разговаря с още няколко криминалисти, преди да се свърже с жена на име Уилкърсън, която работеше по поршето. Колата представляваше само обгорено шаси, без колела, седалки, двигател и предно стъкло.
— Като опоскана от скакалци е — каза Уилкърсън.
— Ами отпечатъци?
— Засега нищо. Ще ви уведомя, ако намерим.
Изпи колата и се опита да възстанови пътуването на Лиза от „Доуни Драйв“ до парка „Грифит“. Как се вписваше Венис? Дали там само бе зарязана колата, или самата Лиза я е закарала зад автобусния паркинг? Дали не се е срещнала с някого на закътана уличка в квартал с висока престъпност?
Да не би хипотезата с последната среща да е напълно погрешна? Дали Лиза наистина не е обрана и отвлечена, принудена от някой непознат да кара до Венис?
Или от някой познат? Излязла от „Доуни“ за среща с друг човек. Убиецът я е наблюдавал, проследил я е и я е отвлякъл.
Рамзи не отговаряше на такъв психологически портрет.
Венис… Кели Спозито, настоящата тръпка на Даръл Брешър, живееше на Четвърта улица, съвсем близо до автобусния паркинг.
Къде ли живее Брешър? Провери записките си в бележника. От картотеката за регистрация на превозните средства излизаше, че живее на „Ашланд“, парка „Оушън“, на границата между Санта Моника и Венис. Съвсем близо.
Всичко се въртеше към плажа. Включително и момчето, ако можеше да се вярва на руския информатор на Уил.
Брешър. Още един бивш актьор. Всички играеха някаква игра… новината за намерената кола щеше да е по вестниците още утре. Трябва да се добере до Брешър, преди той да има време да си измисли историята.
Беше почти 10 вечерта. С жена си ли беше той или с Кели? Заложи на първото, облече се и подкара колата на запад.
„Ашланд“ беше хубава стръмна улица в най-добрата част на парка „Оушън“, на нея имаше всякакви по големина къщи във всякакви възможни архитектурни стилове. Домът на Брешър беше на високото, малка, добре поддържана къща в провинциален стил с много кактуси отпред и храсти от мечове вместо морава. На алеята бе паркирано бялото БМВ кабрио, зад него имаше желязна порта. Над нея грееха ярки светлини и откриваха фантастична гледка към задния двор. Натисна звънеца, показа се Брешър, по черна тениска и широки сиви шорти, в ръката му имаше бутилка „Хайнекен“. Когато я видя, очите му щяха да изскочат.
— Времето не е подходящо — каза. — Жена ми…
— Може да стане още по-лошо — отвърна тя. — Мисля, че ме излъгахте. Днес намерихме колата на Лиза. Точно тук, във Венис. Имахте ли среща с нея в неделя вечерта? Ако е било така, ще го разберем.
Той погледна през рамо. Затвори вратата и излезе, след това каза:
— Може ли да отидем на тротоара?
— Това няма ли да разбуди любопитството на жена ви?
— Тя е във ваната.
Петра го придружи до алеята.
— Не беше точно среща — започна той. — Просто искаше да поговорим.
— За какво?
— Не знам — по дяволите, да бе, искаше да подновим връзката си.
— Значи отношенията ви са продължили и след онези славни седем дни?
— Не точно — отговори. — Само от време на време, може би веднъж в месеца.
— По ваша идея?
— Определено не. Лиза винаги започваше първа сто процента.
— Я виж ти! — каза Петра. — Лиза, Кели, жена ви — как й е името между другото?
— Марша. — Брешър пак хвърли поглед назад към къщата. — Вижте…
— Не си губите времето.
— Не е престъпление.
— Но възпрепятстването на правосъдието е.
— Нищо не съм възпрепятствал. Това… нямам с какво да ви помогна, защото докато стигна до мястото, нея вече я нямаше. Как щеше да изглежда, ако бях казал, че съм отишъл да се срещна с нея онази вечер. — Взря се в Петра. — И нали съм черен, всички знаем за какво става въпрос.
— Стига с тези расистки глупости! — каза Петра. — Единственият човек, чиито права са били погазени, е Лиза. Кога трябваше да се срещнете?
— В десет и трийсет.
— Кога се уговорихте?