— Обаждах се пак на местната полиция в Карпентерия, помолих ги да наглеждат къщата на Рамзи. Казаха, че вече са пратили патрули и днес в шест и четирийсет и пет ми се обадиха, опитах се да се свържа с теб на работа, но ми казаха, че си си тръгнала. Оказва се, че Рамзи не е бил забелязван там от доста време, но Грег Балч се появил тази сутрин, оставил своя лексус и се върнал с джипа, собственост на Рамзи, регистрационен номер…
— PLYR нула — каза Петра.
— Значи си знаела.
— Знаех, че Рамзи има джип, но не знаех, че Грег го е взел.
— Не исках да ти се бъркам в работата, като се обаждам в Карпентерия, но така и така вече се бях свързал с тях, реших, че може да е от полза. Заместник-шерифът е спрял Балч, като е излизал от имота около пладне. Балч му показал документи за самоличност, визитна картичка, снимка с него и Рамзи, ключове от къщата. Казал, че е дошъл да вземе колата и да я закара в сервиз. Което ми изглежда странно — в Санта Барбара има достатъчно автомеханици.
— Да не я е карал на много специално почистване? — каза Петра. — Или Рамзи е искал джипа, защото е смятал да кара по тежък терен? По хълмовете…
— Може би Рамзи вече се е уплашил, защото имате потенциален свидетел.
— Може би. — Каза му за обаждането на Лари Шик.
— Я виж ти! — каза той. — Все пак…
— Благодаря ти, Рон. Дъщеря ти има много сладък глас.
— Какво… О, това е Би, тя обожава представленията. И двете вече спят. Най-накрая…
— Създават ти грижи?
— Приспиването отнема известно време. Майка ми казва, че това ми изпива силите. Утре обаче ще си отспя. Имам почивен ден. Майка ми ще ги закара на училище.
— Браво! — каза Петра. — Аз пък утре може да отскоча до Монтесито. Искаш ли да ме придружиш?
— Разбира се — отвърна той веднага. — Пътят е много живописен.
Легна в леглото си и в тъмнината, която бе толкова непрогледна, че чак я напрягаше, тя се замисли за отвличането и убийството на Лиза, за Балч, който бе взел джипа.
Рамзи е нервен заради малкото момче, което краде книги… където и да беше то.
Фактът, че никой от улицата не го познаваше, й се струваше любопитен. Не се бе сближил с други малолетни бегълци, не е търсил помощ от никоя институция. Единак. Това се връзваше. Дете, което обича да чете, не би се адаптирало към тази среда. Сигурно и вкъщи е било аутсайдер. Тогава защо никой не е съобщил за изчезването му? Къде бяха родителите му?
Сигурно е бил тормозен. Единайсетгодишен интелектуалец… избягал от кой знае какво. И такова дете е станало свидетел на убийство. Нямаше основание да се доверява на никого.
Умееше да оцелява. А сега полицията го превръщаше в подгонено животно.
Беше заспала, когато телефонът иззвъня. Беше доста след полунощ и сърцето й за миг заби от ужасни предчувствия за състоянието на баща й, но после се усети, че вече няма за какво да се притеснява. Да не би някой от братята й да е в беда или пък Кати?
Една жена с нервен глас каза:
— Детектив Конър? Пак е Адел от участъка. Наистина съжалявам, че ви безпокоя толкова късно, но има обаждане за детектив Бишъп от чужбина, а в неговия дом никой не отговаря. Вие сте му партньор и като видях, че е от чужбина, аз…
— Откъде от чужбина?
— От Виена. Полицейски инспектор на име Таубер. Предполагам, че не е взел предвид часовата разлика.
— Благодаря, свържи ме.
— Детектив Бишъп? — каза един дрезгав глас.
— Партньорът му е, детектив Конър.
— О! Да, да, обажда се инспектор Отерман Таубер от Виена. — Чиста връзка, дрезгавината идваше от гласа на австриеца. Той се покашля и на няколко пъти прочисти гърлото си.
— Здравейте, инспекторе. Да не би да е нещо за Карлхайнц Лаукх?
— Преди два дни детектив Бишъп ни представи запитване, касаещо хер Лаукх — каза Таубер. — Открихме хер Лаукх, както искахте. Но за съжаление не можете да го разпитате, тъй като е починал.
— Кога е умрял?
— Изглежда, станало е преди петнайсет месеца.
— Каква е причината за смъртта му, инспекторе?
— Изглежда — цироза на черния дроб.
— При такъв млад човек? — каза Петра.
Таубер изцъка с език.
— Стават такива неща.
Трябваше да елиминират Лаукх като заподозрян в убийството на Лиза. Което значеше, че приликата между случаите на Лиза и Илзе Егерман не струваха и пукнат грош.