Докато стигнат до стръмното шосе 101, вече си говореха съвсем свойски.
Тя караше бясно през западната част на долината — покрай ранчото „Хейвън“ — към Таузънд Оукс, парка „Нюбъри“, Камарило, плодородните полета на Окснард, вонящи на торове. Във Вентура Рон й посочи един парк за голф от източната част на магистралата и каза, че понякога водел тук дъщерите си: имало електрически колички и малки лодки, които били много забавни, ако нямаш нищо против да си тръгнеш мокър. Беше се ентусиазирал, но гласът му стана пак сериозен, когато Петра, мислейки си все още за Балч, отговори:
— Звучи сладко.
— Ако имаш отношение към такива неща — добави той засрамен.
— Имам — каза тя, като побърза да спаси разговора. — Израснала съм в Аризона, не съм виждала много лодки — нито малки, нито други. След като приключим случая, можем да се отбием и да се намокрим.
Той не отговори. Тя извърна глава достатъчно, за да види как вратът му се изчерви.
О, боже! Най-добре щеше да е, ако си затъкне устата с някоя по-голяма обувка!
— Или пък — продължи тя — можем да играем голф. Но само след като намерим убиеца на Лиза. Днес ще разплетем всичко, нали?
— Разбира се — каза той и се усмихна широко. — Аризона. Не преместиха ли там Ландън Бридж?
Като влязоха в Санта Инес, тя го попита:
— Познаваш ли Монтесито?
— Само репутацията му.
— И тя е?
— Богатство.
Отби отстрани на обграденото с дървета шосе и направи справка в пътеводителя си, намери улицата на Рамзи три километра по-навътре, няколко десни завоя, един ляв, после подкара пак колата. В Монтесито беше десет градуса по-студено, отколкото в Лос Анджелис, точно 20 по Целзий. Частни гори се нижеха от двете страни на шосето през Санта Инес. Наистина миришеше на богатство.
Петра беше ходила няколко пъти до Санта Барбара с Ник — неделни излети, морска храна на кея, презрение към картините на уличните художници. Бяха преминавали през Монтесито по магистралата, а Ник не спираше да опява за именията, за великата испанска архитектура, старите монети, истинската класа — след думите му Бевърли Хилс изглеждаше като невзрачно кварталче. Изпадаше в едно от своите приповдигнати настроения на сляпа амбиция, обясняваше как един ден щял да има достатъчно пари, за да си купи имот тук. Но така и не спря, за да й покаже.
Тя натисна педала на газта. Още не се виждаше никакъв град, само ивица асфалт, прорязваща кафеникавата маса и зеленината на старите дървета, кораловочервените пожари на тропическите храсти, портокалите и лимоните, които блестяха като скъпоценни камъни. Небето беше ясносиньо, облаците — бели, зад планинските върхове надничаше яркожълто слънце, а билата бяха очертани като с резец, черни и покрити на места с лавандула. Какво място!
Рамзи притежаваше част от това, плюс имот в Калабасас, колите, недвижимото имущество. Парите не бяха всичко, но определено правеха живота по-хубав. Какво караше хората така да оплитат конците? Погледна към Рон и по изражението му разбра, че и той си задава същия въпрос.
Търговският център на Монтесито представляваше четириъгълен площад с ниски магазини в землист цвят. След него продължаваше шосе, засенчено от разклонени евкалипти. Имотът беше на улица без изход, разбраха, че са стигнали по сиво-сините каменни колони и високата черна орнаментирана порта, която бе широко отворена. Входът бе блокиран от кола на шерифа на Карпентерия, един полицай стоеше близо до предната й лява врата с ръка на кобура, а друг се бе обърнал фронтално към возилото с ръце на кръста.
— Купон за добре дошли? — каза Петра на Рон. — Да не си им казал, че ще идваме?
— Не.
Когато се приближиха, полицаят, който стоеше пред шерифската кола, тръгна към средата на шосето и им препречи пътя с ръка. Петра спря. Когато той стигна при тях, тя вече бе извадила значката си.
Той я разгледа. Беше хлапе. Висок, едър, ръждивочервени мустаци на две седмици, издути бицепси. Полицаят огледа и Рон.
— Банкс, шерифски участък Лос Анджелис. Говорих с капитан Сепулведа.
— Да, той ни каза. След убийството патрулните коли постоянно обикалят. И добре че е така. Току-що заловихме нарушител. — Той вдигна палеца си нагоре.
— Точно сега? — каза Петра.