— Тъпи шибани дебили!
Форбс и по-ниският, Бекъл, не му обърнаха внимание. Преди да му свалят белезниците, задържаха дребния човечец на разстояние една протегната ръка, а той викаше и риташе, също като в анимационен филм. Тогава се отправиха към патрулката си, увлечени в разговор с Рон, а Петра поведе Боулингър към колата си.
— Идиоти! — извика Боулингър. Изкашля се, изплю една храчка в прахта и пак започна да дърдори.
Петра го стисна още по-здраво за рамото. Той трепереше като уплашено кученце и все още се пенеше около устата.
— Безмозъчни идиоти…
— Моля ви, докторе!
— Не ми се молете, млада госпо…
Петра го подбутна да върви по-бързо и промълви в ухото му:
— Доктор Боулингър, знам, че преживяхте нещо ужасно, но ако не се укротите, ще бъдем принудени да ги оставим да ви арестуват.
— И вие сте идиотка! — каза Боулингър. — Онзи касапин се разхожда на свобода, труповете се увеличават, а вие сте взели да заплашвате мен! Майната ви на всички, ще ви пратя на борсата за безработни…
— Къде има трупове? — каза Петра.
— Тук вътре! — Боулингър махна към портата. — Зад езерото. Надявам се да има Господ! Исках да вляза в къщата, да прегледам някои от документите на онзи касапин, да търся улики за това, което е сторил на Лиза, но видях много повече, отколкото очаквах…
— Какви улики търсехте, докторе?
— Каквито и да са — отговори веднага Боулингър.
— Какво ви кара да мислите, че Рамзи е оставил някакви улики след себе си?
— Не съм мислил! Надявах се! Бог ми е свидетел, че вие не сте свършили нищо, по дяволите! Бъркам се в собствения си джоб, а на вас не ви стига нито умът, нито достойнството да ме подкрепите…
— Доктор Боулингър — каза Петра твърдо, — какви улики се надявахте да намерите?
Мълчание. Боулингър сведе воднистите си сини очи.
— Нямах… ясна концепция. Но с какво би навредило? Това е мястото, на което той е пребил моята Лиза. Ами ако е правил някакви записки или Лиза е оставила нещо написано? Престанете да прекъсвате мисълта ми, млада госпожице, същественото е, че отидох там и потърсих нещо да разбия прозореца…
— Лопатата.
— Не, не, не! Хванах лопатата, след като го видях! Всъщност търсех длето, за да изкъртя катинара. Умея да си служа с инструменти.
Последното изречение бе изречено с патетично самохвалство. Виж ме, мамо, аз съм полезен. От устните на Боулингър излизаше отровен дъх. Погледът му издаваше уплаха. Може да не е бил най-добрият баща на света, но смъртта на Лиза го бе съкрушила. Какъвто беше дребен…
— Но след това вместо длетото, предпочетохте лопатата — подхвана Петра.
— След като видях гроба. Отвъд езерото.
— Гроб ли? Как може да сте…
— Можем да се обзаложим — каза Боулингър. — Прясно изкопан, около два метра. От другата страна на езерото. Растителността е утъпкана и на места липсва. Идвал съм тук и преди. След сватбата — копелето се опитваше да ми направи впечатление. Имам око за детайлите, веднага забелязвам, ако има разлика.
— Езерото има ли канализация? — попита Петра. — Може да е правил някакви ремонти…
— И аз може би съм папата. Не ставайте глупава, млада госпожице! Асистирал съм при аутопсии, виждал съм достатъчно снимки на местопрестъпления. Знам много добре как изглежда гроб.
Рон се върна и каза:
— По всичко личи, че засега сте свободен, докторе.
Боулингър изпухтя.
Форбс махна с ръка от патрулката и Петра отиде при него.
— Добре, ваш е. Надявам се да го откарате право в Лос Анджелис.
— И това ще стане — каза Петра.
— Ще стане?
— Имаме малко работа, полицай. Той твърди, че е видял пресен гроб в имота на Рамзи, но ние нямаме право да влезем в собствеността и да проверим.
— Гроб ли? Да не би да взимате това говедо на сериозно?
— Като се имат предвид подробностите по случая ни, не можем да си позволим да пренебрегнем тази информация.
— О, я стига! Да погребва някого тук?
Петра сви рамене.
— О, боже! — Форбс се обърна към Бекъл: — Гари?
Бекъл седеше в колата и пишеше рапорт за случилото се. По-ниският полицай имаше широко волево лице и масивна долна челюст.
Форбс му обясни какво става.