— Какво има, да не би да става въпрос за някакъв сериен убиец? — попита Бекъл.
— Може би ще се окаже, че няма нищо особено — отвърна Петра. — Но, от друга страна, ако си струва, все пак вие сте упълномощените.
— Не можем да влезем просто така — каза Форбс. — Нямаме заповед за обиск.
— Така и така вече сте влизали. Заради проникването на доктор Боулингър — очевидното му противозаконно поведение ви е дало ясни основания за влизане. След като вече сте се озовали в имота, за да задържите заподозрян, сте забелязали, че нещо не е наред. Пресен изкоп.
— О, я стига! — каза Форбс. — Натапяте ни задни… Натапяте ни в сериозна ситуация.
— Добре — каза Петра. — Но ще трябва да докладвам това на шефа си, а можем да се обзаложим, че първото нещо, което Боулингър ще направи, като се върне, ще е да се свърже с пресата. Вече ни е погаждал такъв номер.
Форбс изруга под мустак.
— Да се обадим за това в участъка, Чък — каза Бекъл.
— Да — отвърна Форбс. — Ще звънна на шефа.
Когато Петра се върна в колата, д-р Боулингър седеше на задната седалка с Рон и оживено разказваше нещо. Очите му бяха сухи, все още бе напрегнат, но говореше с нормален тон. Рон го слушаше внимателно и кимаше. Боулингър се усмихна и Рон му отговори по същия начин, като добави:
— Интересно.
— Изключително интересно — каза Боулингър.
Петра седна зад волана.
— Е? — попита Боулингър.
— Казах им, че според мен трябва да ви приемат на сериозно, докторе. В момента се обаждат на шефовете си.
— В техния случай — каза Боулингър — това означава на почти целия свят.
Петра не можа да се сдържи и се разсмя.
— Е, докторе? — каза Рон, подсказвайки му нещо.
Боулингър прочисти гърлото си.
— Извинявам се за всичко, което казах преди малко, детектив Конър.
— Не е необходимо, докторе.
— Необходимо е. Държах се като грубиян… но нямате представа какво значи да изгубиш всичко.
— Така е — каза Петра.
Изведнъж си представи Кати Бишъп под скалпела. Беше почти пладне — Кати сигурно вече е излязла от операционната със зашит гръден кош. Колко ли й бяха изрязали? Петра реши в най-скоро време да звънне до болницата.
— Кажете ми, докторе — поде Рон, — онези аутопсии, за които споменахте, бяха ли част от задълженията ви като шеф на спешното отделение, или са били специални консултации?
— Това беше преди много години, Рон — каза Боулингър с тъга. Рон? — Когато бях главен специализант. Всъщност исках да се занимавам с патология, прекарах доста време в следствието на Сейнт Луис. Тогава там редовно имаше…
Нов човек. Д-р Банкс, специалист по психология.
Шум от стъпки привлече погледа на Петра към страничното стъкло. Големите стъпала на Форбс се тътреха по асфалта.
— Добре — каза той, гледайки към Петра и избягвайки очите на Боулингър. — Шефът е на път. Като дойде, ще отидем да видим този така наречен гроб.
Капитан Сепулведа беше набит сивокос мъж около четирийсет и пет, с кафеникава кадифена кожа и безупречна униформа. Пристигна в кола без полицейски отличителни знаци с трети заместник, влезе сам в имота на Рамзи и след миг се върна, като нареди на тримата си подчинени да го последват вътре.
Петра, Рон и Боулингър чакаха в колата, а докторът не спираше да бъбри за медицинското училище, как завършил първи по успех, колко много успехи имал в спешното отделение.
След двайсет минути Сепулведа се появи отново, по ризата му имаше следи от пръст. Потриваше ръце. С няколко атлетични стъпки се озова до Петра. Очите му бяха силно присвити, толкова силно, че Петра се чудеше как ли вижда през тях.
— Изглежда, имаме труп. Жена, погребана на един метър под земята. Има червеи, поразложила се е, но все още е запазена доста голяма част от тъканите, значи е била заровена преди дни, не преди седмици.
— Може би преди два дни — каза Петра и се замисли: дали смяната на колите не е била просто предлог за идването на Балч? — Възрастна тъмнокожа жена? Около един и петдесет, шейсет и пет килограма?
Ъгълчетата на присвитите му очи се смъкнаха надолу.
— Познавате ли я?
— Мисля, че да. Може би ще искате да проверите и черния лексус.
— За какво да го проверявам?
— За кръв.
54.
Страхотно е да спиш на закрито. Отначало се будех на всеки час, но после свикнах.