Някой предлага двайсет и пет хиляди долара, за да ме намерят.
Побягвам към задната врата. Сам не се опитва да ме спре.
Когато посягам към бравата, краката ми се подкосяват.
Къде бих могъл да отида?
Ще стане горещо, посред бял ден сред толкова хора, които искат да спечелят парите. Слънчевата светлина ще ме издаде. Някой, и то сигурно не един, ще ме сграбчи, ще ме върже и ще ме предаде.
Сам все още не помръдва.
— Можеш да останеш тук цял ден, но запомни: днес е петъчната служба, трийсет-четирийсет вярващи ще се появят половин час преди да се стъмни и аз не мога да направя нищо, за да ги спра.
Затруднявам се да дишам и гърдите ми са като в менгеме. Отварям уста широко, за да поема повече въздух, но пак не влиза достатъчно. Стомахът ме боли по-силно от всякога и сърцето ми все още се блъска в ребрата — туп, туп, същото, което се случи на… Лиза.
— Помисли за едно нещо, Бил — двайсет и пет хиляди са много пари. Ако знаеш нещо за това, защо не се проявиш като добър гражданин и не намажеш от сделката?
— Нищо не знам.
Той свива рамене.
— Добре. Приемам го. Не си ти, а някое хлапе, което прилича на теб. Но при тази прилика как ще се разхождаш навън?
Толкова добре спах снощи, но сега вече съм уморен и искам да полегна. Сядам на една пейка и затварям очи.
— След като си видял такова нещо, Бил, разбира се, че ще си уплашен. Разбирам. И аз съм виждал ужасни неща.
Плътно стискам очи.
— Виждаш такова нещо и ти се иска да не си го видял, защото знаеш, че то ще те промени. Оттук идва голямата разлика между хората по света, Бил. Едните са принудени да виждат ужасни неща, а всички останали си живеят живота. Няма да те убеждавам, че не е голяма работа да видиш такова нещо. Гадно е, никой не би си го избрал сам. Но единственото хубаво нещо е, че вече си станал по-силен. Сам на улицата, грижил си се за себе си без чужда помощ и добре си се справил. Като се има предвид какво си преживял, справил си се направо страхотно. Така е, Бил. Страхотно се оправяш с живота.
Говори ми хубави неща, опитва се да подобри настроението ми. Защо ли се чувствам, сякаш някой ми е изкарал въздуха с удар?
— Една част от мозъка ми — продължава той — ми казва да се обадя на ченгетата, за да те защитя… Не, не, не се тревожи, няма да го направя, просто ти казвам какво си мисля. Но друга част, която май е по-силната, ми напомня какво ми се случи на мен някога, когато не бях много по-голям от теб. Помниш ли, че ти разказвах за нацистите? Някои от тях бяха ченгета, дяволи в униформи. Невинаги е толкова просто, нали? Човек иска да постъпи по най-добрия начин, да не нарушава законите, но не е толкова просто, нали?
Той посяга и ме докосва по рамото.
— Не се тревожи, при мен си на сигурно място.
Искрен е. От това ми става по-добре.
Защо винаги така се привеждам, толкова ниско, че челото ми почти опира в пода, очите ми парят, не мога да спра да се клатя напред-назад, целият треперя и плача.
Като някое проклето бебе, просто не мога да спра!
След всичко, което се случи, каква полза има да плача сега?
55.
Като се върна от кабинета на Шолкопф, Уил Фурние си каза: Можеше да е и по-зле.
Капитанът беше раздразнен, но вниманието му бе заето с друго — със срещата със заместник-шефа Лазара.
— Ще говорим включително и за вашия случай, който аз смятам, че тъпче на едно място. — Лицето на Шолкопф започна да почервенява.
Уил го залиса, като му каза за обаждането на руснака.
— Кога е постъпило?
— Късно снощи. Руснакът е отрепка, реших първо да го проверя…
— Ще проверяваш после, обаждането е сериозно и искам да се върнеш във Венис и да потърсиш детето. Къде е Барби?
И Уил се чудеше за същото.
— Не знам.
Шолкопф го изгледа зверски:
— Страшен екип сте, момчета. Как е жената на Кен?
— Предполагам, че точно в момента я оперират, господине.
— Сигурно ще се оправи, тя е млада жена. Добре, връщай се на плажа, Фурние. Ако момчето е там, искам да го откриеш.
Шолкопф вдигна телефона. Веднага уведоми медиите. Не можеха да го видят, а той се бе усмихнал като за пред камера.
Преди да тръгне за Венис, Фурние провери двете обаждания от Уотсън. Първата старица не каза нещо ново, но втората, някоя си госпожа Крафт, беше доста сигурна, че момчето живее в парка за каравани в южната част на града.