Обади се в участъка. Нищо от шериф Макколи, което значеше, че или уотсънският полицай вече е проверил в Сънната долина и е намерил момчето, или изобщо не си е направил труда. Което и от двете да беше, Уил се раздразни.
Единственото съобщение за него бе от Петра, беше в 818 зона. Опита да се свърже с нея. „Абонатът на мобилното устройство, който се опитвате да откриете, е или извън превозното средство, или…“
Намери номера на почивен комплекс „Сънната долина“ и се обади, но чу още едно записано съобщение и още един провлачен глас.
Спокойно място, беше казал Макколи. По-скоро Градът на зомбитата.
Обади се на Лийна, попита телефонния й секретар дали е свободна за една късна вечеря тази нощ, да кажем — в девет и половина — десет. Опита пак да се свърже с мобилния телефон на Петра — същият резултат. Беше почти седем и той бе готов да смаже първата машина, която види. Разходи се по плажа, намери една усамотена пейка и седна да се наслади на океана за малко. Загледа се в чайките и пеликаните. Обичаше пеликаните, начина, по който пореха въздуха без никакво усилие, много готини птици. Господи, тук бе прекрасно, само да можеше да се съсредоточи върху водната шир, да забрави за хората…
После усети как се извръща. Огледа алеята. За всеки случай — да не би хлапето да се окаже наоколо. Нямаше ли да е невероятно — едно безценно съвпадение. Не можеше да се отпусне и намери друга пейка, на която загърби водата и насочи вниманието си към работата.
В 7 и 45 беше на булевард „Холивуд“ и пиеше коктейл с портокалов сок в една открита закусвалня, през няколко магазина от „Пещерата“. Нощните птици вече бяха изпълзели. Пънкове, наркомани, мъже, които се правеха на жени, жени, които се правеха на мъже, всякакви откачалки, пак тъпи туристи, малка група моряци в отпуск — тези момчета винаги се забъркваха в неприятности. С избръснатите си глави приличаха на скинхеди. Може би някои от тях бяха точно такива. Докато отпиваше от сладката ледена напитка, видя нещо, което наистина го потресе: пълничко момиче на около деветнайсет, с обръсната глава, от която стърчеше само един гребен. То водеше на каишка момче на същата възраст и постоянно му повтаряше: „Давай, давай“. Момчето беше кльощаво, бледо, безмълвно, с романтична усмивка на лицето.
Фурние отпи още малко от коктейла, хвърли пластмасовата чаша и се запъти бавно към „Пещерата“. Пред бара бяха строени харлеи. Още отвън се чуваше музика, някакъв кънтри рок с прекалено много баси.
През полуотворената врата се виждаше тъмно помещение. Уил продължи да върви, стигна до ъгъла и се направи, че разглежда модните дрехи на една витрина, после тръгна обратно. Като стигна до бара за втори път, Вал Вронек тъкмо излизаше, целият беше в кожи и вериги и бе мазен почти колкото руснака.
Полицаят под прикритие спря точно отляво на входната врата, запали цигара и улови погледа на Уил само за части от секундата. Лявата му буза трепна и главата му съвсем леко се поклати.
Дебелото момче го нямаше.
Уил продължи да се разхожда. След петнайсет минути Ви му даде същия знак, увери се, че никой не го гледа, и му показа десетте си пръста три пъти. Ще се видим след трийсет минути.
След половин час все още нямаше и следа от техния човек. Вал запали цигара, отиде до един от харлеите, провери веригата с катинара и тръгна надолу по улицата към ъгъла. След няколко минути Уил го последва. Намери маскирания детектив в тъмен вход на жилищен блок в една пресечка на булеварда. Тъмни прозорци, на вратата имаше предупреждение за напускане.
— Съжалявам, сигурно е фалшива тревога — каза Ви. — Или може би нашият човек гледа телевизия.
— Какво дават?
— Твоето хлапе, не го ли видя?
— Не вися по цял ден в барове.
Ви се усмихна.
— В новините в шест, мъжки. Някакъв информатор казал, че е във Венис. Може би Дебелото момче е решило, че ще е най-добре да отиде там.
— Току-що се връщам от Венис — каза Уил. И от информатора. Дали някой от рокерите на алеята не отговаряше на описанието на Дебелото момче? Не, иначе щеше да забележи. Поне се надяваше.
— Ако се появи — каза Ви, — ще ти се обадя. Трябва да се връщам в маймунарника. — Лицето му лъщеше от пот.
— Става ли купон? — попита Уил.
— В сравнение с това адът ще ми се види като курорт, мъжки. Но ти няма как да разбереш, тъй като си по-мургав.