Уил се засмя.
— Е, всяка принадлежност си има своите предимства.
Остави на Вронек номера на пейджъра си, в случай че Дебелото момче се появи, и подкара към къщи, като се чудеше дали Лийна му се е обадила. Може би се е опитала да се свърже с него в апартамента му, като си е мислела, че вече се е прибрал. Логично, вече беше девет и половина — днес със сигурност беше служил пълноценно на обществото.
Съобщението на пейджъра пристигна точно когато паркираше пред дома си.
Прочете номера. Шериф Макколи. Боже, благодаря ти, най-накрая си решил да дариш с благодат низшите твари, нали?
Прибра пощата си, влезе в апартамента на приземния етаж и провери телефонния секретар. Нямаше вест от Лийна. Отвори бутилка „Хайнекен“ и се обади на Макколи.
— Има усложнения — каза шерифът. Вече не провлачваше думите, нямаше и следа от провинциалната му дружелюбност. — Внимателно установихме самоличността на вашето хлапе. Управителят го разпозна. Казва се Били Стрейт. Уилям Брадли Стрейт, на дванайсет години, около 1.40 см, 35 килограма. Никой не го е виждал от месеци. Майката е безработна, живее от социални помощи, винаги закъснява с месеци за наема. Никой не е виждал бащата. Живеят тежко, но момчето никога не е създавало проблеми.
Няма го от месеци и никой в тихия, спокоен Град на зомбитата не си е направил труда да съобщи в полицията, помисли си Уил. И селските улици могат да се окажат опасно място.
— Какво казва майката за изчезването му, шерифе?
— Точно там е проблемът. Когато отидохме да говорим с нея, намерихме я мъртва в караваната, изглежда, била е убита преди няколко дни. Контузии по тилната част на черепа, синини, наченки на разложение, червеи. Караваната е гореща, вероятно това е ускорило процеса, но съседите са я видели преди два дни и това ще ни помогне да установим времето на настъпване на смъртта.
Сбогом надежди, здравейте проблеми!
— … има следи от кръв по ръба на гардероба, изглежда, паднала е назад и си е ударила главата. Или е била блъсната. Има и стари синини. С нея живеел от известно време някакъв мъж, но изведнъж изчезнал. Рокер, неудачник със солидно досие — и неговата самоличност сме установили, с помощта на момчетата от местния бар. Бюъл Ървил Моран, бял, трийсетгодишен, 1.90 см, 110 килограма…
— Кестенява коса, сини очи, червеникави бакенбарди — каза Уил.
— Хванахте ли го?
— Не, но го търсим.
56.
По лицето на Естрела Флорес имаше достатъчно тъкан и Петра можа да я идентифицира. Гърлото на прислужницата бе срязано от ухо до ухо, но други рани не се виждаха. Не приличаше на жестокото маниашко убийство на Лиза.
Нещата съвпадаха, предположи тя: Лиза беше символ на страстта, а това тук — разчистване на следите.
Балч или Рамзи? Или и двамата? Никой от тях вече не беше стопроцентово вероятен.
Д-р Боулингър искаше да остане, но Сепулведа накара заместника си да го върне в Лос Анджелис. Двамата бяха много подходящи спътници и въпреки целия ужас на ситуацията, Петра се усмихна.
Горката Естрела. Ето това означава да си на грешното място в грешното време. Все още бе облечена в розовата си униформа. Сигурно се бяха погрижили за нея във вторник или сряда, докарали са я тук в сряда.
Навярно е било късно в сряда или рано в четвъртък, когато са го забелязали да излиза, защото тя го разпита в сряда вечерта и тогава лексусът си стоеше, паркиран пред офиса на „Плейърс Мениджмънт“. Празен. Чист. Което бе в контраст с бъркотията в офиса. Дали вече го е бил извършил? Дали Естрела е лежала в багажника по време на разпита?
С Рон стояха настрани, за да могат местните експерти да си свършат работата, а те бързаха да приключат преди тъмнината да обърка всичко. Имотът на Рамзи в Монтесито беше огромен, къщата — стара и величествена, измазана с кремава гипсова мазилка и покрита с червени керемиди, истински испански стил, нямаше камбанария, нито натруфените извивки на замъка в Калабасас. Грамадни дъбове засенчваха няколко десетки декара около сградата. Градинарите бяха взели под внимание усойното място — папрати, кливии, камелии, азалии, майсторски оформени с красиви пътечки от чакъл.
Погледът нататък се спускаше по долината към ниското езеро, трийсетметров кръг от зеленикава вода, блеснала под слънцето. Бели и розови лилии закриваха половината от повърхността, огненочервени мухи бръмчаха наоколо като малки самолетчета, една бронзова чапла се бе навела да пие вода. Хвощове и още лилии покриваха задния двор, а сред тях се виждаха жълти, бели и зеленикави островчета. Петра забеляза изпотъпканата растителност, която бе довела д-р Боулингър до гроба.