— Господи! — каза Рамзи и се извърна настрани.
— Господин Рамзи — попита Петра, — госпожа Флорес работила ли е някога в тази къща?
— Разбира се.
— Скоро ли?
— Не. Още докато с Лиза бяхме заедно. — В края на изречението гласът на Рамзи стана дрезгав. Отново погледна към табелата и премигна.
— Детектив — каза Шик, — защо не направим това малко по-късно…
— Няма нищо, Лари — отвърна Рамзи. — С Лиза прекарвахме съботите и неделите тук. Понякога Лиза водеше Естрела с нас, за да чисти. Не мисля, че Естрела е имала ключ обаче. И не разбирам защо е дошла дотук.
— Кой поддържа сега къщата?
— Фирма за почистване. Не редовно, може би веднъж месечно. Вече не отсядам тук.
— Как се казва фирмата?
— Не знам. Грег се занимава с нея.
— Господин Балч лично ли ги пуска в къщата?
— Разбира се. — Рамзи се вгледа в нея.
— Къде е господин Балч в момента?
Рамзи погледна часовника си.
— Сигурно се прибира.
— Днес бил ли е на работа?
— Предполагам. — Гласът на Рамзи бе станал по-ясен.
— Не сте ли разговаряли с него скоро? — попита Петра.
— За последен път се чухме — я да видим… преди два дни. Обади се да пита дали имам нужда от нещо. Казах, че не. Той се опита да ме развесели. Напоследък повечето от времето си прекарвам вкъщи, опитвам се да избегна медиите… а сега и тази лудост.
— Опитахме се да се свържем с господин Балч в офиса, но той не отговаряше.
— Може да е излязъл, какво толкова?
— Разпитваме всички, които имат достъп до имота.
— Достъп? — каза Рамзи. — Предполагам, че някой би могъл да се изкачи през портата. Така и не инсталирах електрически врати.
— Не е ли имало нужда?
— Не стигнах дотам. Когато идвахме с Лиза, заключвахме с катинар. Това, което ме тревожи, е как Естрела се е озовала тук? Тя не караше кола.
— Отличен въпрос — отбеляза Петра.
— Надявам се — каза Шик, — че вие ще ни дадете някакви отговори. — Той взе лулата, разгледа широката й част, после я преобърна. Нищо не падна отвътре.
— Значи скоро не сте възлагали на госпожа Флорес да чисти къщата? — попита Петра.
— Никога. Вижте, имате разрешението ми да претърсите целия имот. Къщата, градините, всичко. Не се тревожете за разрешителни…
— Карт — каза Лари, — колкото и голямо желание да имаш да съдействаш…
— Лари — отвърна Рамзи, — искам всичко да свърши. Няма смисъл да ги бавим. — После се обърна към Петра: — Вършете си работата, каквото и да значи това. Обърнете всичко с главата надолу, изобщо не ми пука.
Потри очите си, обърна се с гръб и направи няколко крачки. Шик го последва и сложи ръка на рамото му. Балч го бе утешил по подобен начин първия ден, но тогава Рамзи го отблъсна. А сега прие жеста на адвоката, кимайки, докато Шик му говореше нещо. Петра забеляза, че пощипва върха на носа си. После се върна заедно с Шик.
— Извинете, детектив Конър. Нещо друго?
— Имал ли е господин Балч някаква друга причина да дойде скоро в къщата?
— Както ви казах, идва да наглежда имота, да пуска работниците вътре. Ако е имало нещо за оправяне, значи е имал причина.
— Но на вас не ви е известно нищо конкретно.
— Няма как да знам — отвърна Рамзи. — Грег се грижи за всичко.
— И за двете къщи ли?
— Точно така.
— А в задълженията му включва ли се и размяната на колите?
— Моля?
— Докарал е джипа в Лос Анджелис за поправка — каза Петра. — И е оставил собствената си кола тук.
— За какво говорите?
— Господин Балч е направил това вчера, господине. Местен полицай каза, че го е видял да излиза от имота и господин Балч му е казал, че вие сте го помолили да вземе джипа за поправка. И е паркирал лексуса тук.
— Има резон — каза Рамзи. — Джипът стоеше тук за уикендите. Лиза го обичаше. Аз рядко го използвам и може да се е развалил.
— Но не сте сигурен в това.
— Не, просто предполагам.
— Къде карате джипа за поправка?
— В някакъв сервиз за джипове в Санта Барбара. Доколкото знам.
— Има ли основателна причина да го връщате в Лос Анджелис?