Рамзи сви рамене и поглади мустаците си.
— Може би Грег е сменил сервиза. Може да е имал проблеми с този в Санта Барбара. Защо е всичко това…
— Просто имам нужда да изясня някои неща — отвърна Петра, преструвайки се на смутена. — Но вие не сте го молили изрично да докара джипа.
— Изрично — не. Накъде биете?
Тя извади бележника си и си записа.
— Може би наникъде, господине. — След като си записа, тя надраска набързо скеч на Шик. Глупавата му прическа я улесни.
Рамзи се взираше в нея.
— Да не мислите, че Грег…
Петра не отговори. Рон стоеше до нея, неподвижен като паметник.
— О, я стига! — каза Рамзи. — Изключено. Не, това е абсолютно налудничаво…
— Как се спогаждаха господин Балч и Естрела Флорес?
— Разбираха се много добре. — Рамзи се засмя. — Това е пълна лудост. След като Грег твърди, че джипът има нужда от поправка, значи е така. Тук вероятно става въпрос за някакъв маниак. Някой, който ми има зъб, затова преследва хора… които са ми близки.
— Госпожа Флорес близка ли ви беше?
— Не… Не знам. Искам само да кажа, че тези откачалки се разхождат навсякъде. Вижте какво стана с Джон Ленън, с какво са принудени да се примиряват хората от шоубизнеса. Проверихте ли дали не е нещо такова?
— Проверяваме всички възможности — отвърна Петра.
— Познавам един човек, който би могъл да се заеме с това, Карт — каза Шик.
Рон не бе произнесъл нито дума. Петра му хвърли един поглед, с който му каза, че може да се включи в разговора.
— Като стана въпрос за маниаци — каза той, — имате ли някого предвид, господин Рамзи?
— Ако имах, не мислите ли, че щях да ви кажа? — С Рон разговаряше по-грубо. — Господи!
Петра затвори бележника си.
— Добре, благодаря ви, че ни разрешихте да претърсим имота, господине. Това ще ни спести време и бумащина. Ако нямате нищо против, бихте ли ни дали писмено разрешение…
— Преди да отидем толкова далеч — обади се мигновено Шик, — нека уточним подробностите.
— Остави ги да си вършат работата, Лари — каза Рамзи. После се обърна към Петра: — Каквото и да изскочи, гарантирам ви, че няма да има нищо общо с Грег.
Шик сви силно устни и прокара пръст под гъстия си черен бретон. Как е възможно зрял мъж да си избере такава прическа! Може би за да привлече вниманието на съдебните заседатели? Може би и лулата от морска пяна беше само бутафория?
Реалност, измислица…
— Ще ви донеса хартия за писане, господине — каза Петра.
— Почакайте, моля, детектив — каза Шик. — Карт, ти си разстроен и те се канят да се възползват от това. Виждал съм какво става по време на претърсвания. Чупене, опустошаване. Горещо ти препоръчвам…
— Нека чупят, Лари. Не ми пука. Както казах, обърнете всичко с главата надолу. — Той се извърна с лице към Петра: — Вие просто правите предположение, нали? Не може сериозно да си мислите, че Грег има нещо общо с това.
— Най-малкото — каза Шик, — настоявам да присъствам на претърсването.
— Добре — отвърна Петра. После се обърна към Рамзи: — Още нещо — за поведението на Грег Балч в нощта на убийството на Лиза. Когато двамата се върнахте от Тахо…
— Детектив — прекъсна я Шик, — сигурен съм, че ще намерите и по-подходящ момент за това.
— Какво за неговото поведение? — попита Рамзи.
— Държеше ли се странно по някакъв начин?
— Не. Беше си познатият Грег.
— Когато посетихме къщата ви, мерцедеса го нямаше. Къде беше?
— Това какво общо има с държането на Грег? — попита Рамзи.
— Господине, просто изтърпете заедно с мен…
— Мерцедесът беше на поправка — каза Рамзи. Вече й го беше казал и ако допълнителният въпрос го бе обезпокоил, не му пролича. — Имам прекалено много играчки, все нещо се нуждае от поправка.
— Грег ли докара мерцедеса? — попита Петра.
Рон се бе извърнал и разглеждаше къщата.
— Може и от сервиза да са го взели — отвърна Рамзи.
— Какво не беше наред с колата?
— Нямам представа.
— Значи вървеше добре.
— Да, нищо й нямаше. Може би се е нуждаела от обичайната смяна на масло, не знам.
— В кой сервиз за мерцедеси ходите?
Рамзи сложи пръст на устните си.
— Някакъв наблизо — мисля, че в Агура. — Засмя се дрезгаво. — Както виждате, имам съвсем ясна представа за живота си.