— Помниш ли името на чартърната авиокомпания?
— „Уестуърд Чартър“. Техният пилот се казва Ед Мариънфелдт. — Рецитираше фактите, без да поглежда в бележника си. Всичко се връзваше, придобиваше нов ритъм. Тя се върна при Рамзи и Шик.
Те все още бяха до ролса, но и двамата мълчаха. Шик се взираше в Рамзи, Рамзи бе забил поглед в земята. Когато Петра се приближи, вдигнаха глави.
— Господин Рамзи, когато се върнахте от Тахо, сте били изключително уморен и сте си легнали. Така ли е?
— Бях като пребит. Пътувахме от ранно утро.
— И Грег Балч ви закара от летището в Бърбанк до къщата.
— Да. — Споменаването на Балч, изглежда, натовари още повече Рамзи.
— След това с господин Балч сте вечеряли у вас и той ви е донесъл книжа за подпис — спомняте ли си между другото какви точно бяха тези книжа?
— Някакъв договор за наем. Собственик съм на административни сгради.
Петра си записа.
— Добре, моля ви, отговаряйте ми: Кой сготви вечерята?
Рамзи се усмихна.
— Става въпрос за сандвичи и бира.
— Кой приготви сандвичите?
— Грег.
— Не беше ли Естрела Флорес?
— Смяната й свършва в седем и вече си бе в стаята.
— И какво правеше?
— Каквото си иска. Мисля, че чух телевизора й да работи.
— Къде е стаята на прислужницата?
— В сервизното крило. До кухнята.
— Добре — каза Петра, добавяйки още няколко щриха към карикатурата на Шик. Бръчки на концентрация по челото, подпухнали гънки. — Значи Грег приготви сандвичите и наля бирата.
— Аха. Бирата беше „Гролш“, ако това има някакво значение.
Вносна бира с добавка от барбитурати? Дали Балч не бе сипал на Рамзи приспивателно?
Ако беше така, дали се бе колебал? Дали не се бе почудил да добави ли още малко от прахчето?
И да си върне на Рамзи за дългогодишното им приятелство.
И то какво приятелство! Нито една роля, принизен до нивото на публиката, наврян в мърляв офис, застаряващо момче за всичко.
И най-гадният удар: Лиза.
Защото той я бе срещнал пръв. И я бе отстъпил на Карт. Както винаги.
Петра почти напълно се вживя в гнева му.
Какво ли бе накарало Балч да проследи Лиза онази нощ? Дали тя не бе възродила старата им връзка, а след това не го бе отблъснала отново? Или може би Балч просто се бе поддал на фантазиите си?
Петра си представи как русият мъж очаква Лиза край жилището й. Гледа как поршето излиза от подземния гараж. Тръгва след него.
С една от колите на Карт. Той е имал достъп до всички коли. До всички играчки.
Тази вечер е искал да си поиграе.
Да си вземе своето.
Дали не бе направил същото и с Илзе Егерман?
Илзе. Лиза. Имената им бяха почти анаграми.
Клишета. Налудничава мисъл, но когато ти хрумне така направо, само хлъцваш.
Колко още мъртви блондинки имаше? Момичета, които напомняха на Балч за Лиза.
Къде, по дяволите, беше Балч?
Или може би тя грешеше и лакеят щеше да се появи с алиби, с перфектно обяснение, случаят щеше да зацикли и да се окаже, че някой психар преследва Рамзи.
Или може би Рамзи беше преследвачът?
Момчето от парка може би знаеше. Дали Уил бе напреднал по издирването му? Ще му позвъни пак веднага щом свърши с Рамзи.
— Бирите — каза тя. — От бутилки ли пихте или от кутии?
— От чаша — натърти Рамзи, сякаш бе задала неучтив въпрос.
Кутиите всеки си отваря сам, бутилките може и някой друг да ти ги отвори…
— А след като пихте, не се ли почувствахте още по-уморен?
— Не — каза той. — Казах ви, че бях уморен през целия ден, искам да кажа, че алкохолът може и да е налял последната капка, но… — Сините му очи се уголемиха. — О, я стига… Сигурно се шегувате.
— За какво, господине?
— Да е имало нещо в бирата — не, не. Напълно изключено. Щях да разбера… не, не ми подейства по този начин. Просто бях скапан от многото работа и от пътуването. Направо се свлякох. И с двамата беше така.
— Колко часа спахте онази нощ?
Рамзи поглади мустаците си и облиза устни.
— Да спрем дотук, детектив — каза Шик.
— Почти свърших — отвърна Петра с усмивка, но адвокатът не й се усмихна в отговор.
— Станах към осем — осем и половина — каза Рамзи. — Значи единайсет часа.