— Типично ли е за вас да спите по толкова?
— Не, обикновено седем часа са ми достатъчни, но… о, я стига! Щях да почувствам нещо. Да се замая, каквото и да е. Това не е филм за Джеймс Бонд, детектив Конър. Аз правя филми. Знам къде е границата между измислицата и реалността.
По очите му разбра, че една нова, тревожна логика бе започнала да човърка ума му.
Истинско ли бе объркването, или играеше?
Границата между измислицата и реалността. Сякаш й се подиграваше с тази фраза.
— Убедена съм, че сте прав, господин Рамзи. — Тя видя, че Рон прибира телефона в джоба си, докато идваше към нея. Шик я наблюдаваше.
Извини се и се приближи към Рон, далеч от слуховия обсег на Шик.
— Само един сервиз за мерцедеси е отворен — каза той. — В Шърман Оукс, но там никога не са обслужвали колата на Рамзи. Но ударихме бинго в „Уестуърд Чартър“. Балч се опитал да излети снощи. Обадил се е към единайсет, искал да запази полет за един до Вегас. Казал, че е по работа. „Уестуърд“ не приемат поръчки след десет и му казали да провери в бизнес полетите. Най-добре е да започнем да звъним на авиокомпаниите.
— О, боже! — каза тя.
— Глупав ход — отвърна Рон, — да се опитва да избяга с чартър.
— И да го пише на сметката на шефа — допълни Петра. Разплата.
Забеляза, че Рамзи се взира в нея. Дали не се бе издала с жест?
Не му обърна внимание. Хубаво беше, че може да си го позволи.
59.
Току-що излязох от банята. Винаги бягам там, когато спра да плача. Като излязох, се надявах, че Сам няма да го има, но той лъскаше сребърния съд за милостиня с края на сакото си. Чувствах се като в кошмар.
— Имаш няколко часа, докато дойдат богомолците тази вечер — каза, като продължаваше да лъска.
Седнах пак и се замислих. Нищо не ми хрумваше. Алеята, всичките тези хора, сега мястото изглеждаше като обсебено от призраци.
Не виждах никакъв друг изход, затова се съгласих да отида в къщата на Сам.
— Но не през деня, не искам някой да ме види.
— Това ще е малко трудно, Бил. Хората ще започнат да идват по здрач. А аз трябва да съм тук, за да си върша работата.
Най-накрая се разбрахме за следното: в шест часа той ще се върне с вечеря и ще ме вмъкне незабелязано в колата си. Аз ще се крия там, докато евреите се молят, на задната седалка, покрит с одеяла.
— Колко време се молите?
— Един час, плюс-минус няколко минути. Аз ще остана до по-късно, за да разтребя. Когато теренът е чист, ще ти се обадя.
— Благодаря.
— Няма защо — каза той. — Само се пази. — После се засмя. — Кой съм аз, че да те съветвам? Ти добре се грижиш за себе си.
60.
След като и второто й почукване остана без отговор, Милдред Борд се притесни.
Преди час чу, че ваната се пълнеше. Дали госпожата не бе паднала? Или е получила някакъв пристъп? Може би лекарите грешаха и тя наистина беше болна.
Натисна дръжката на бравата и докато влизаше в спалнята, повика: „Госпожо?“. Нямаше никой.
И леглото беше оправено!
Не идеално гладко, както го правеше Милдред, но не беше зле. Първо ваната, сега и леглото. И каква беше тази независимост, по дяволите?
Вчера стана много рано и се приготви. В шест чу стъпки, слезе и намери госпожата в кухнята, пред нея лежеше сгънат вестник, поставен до чаша с някаква течност, която се оказа чай на прах.
— Добре ли сте, госпожо? — попита тя.
— Добре съм, Милдред. А ти? — Госпожата се усмихваше, но погледът й беше… далечен.
— Готова съм да посрещна новия ден, госпожо.
— Това се казва дух.
Милдред се овладя, за да не се намръщи, и приготви истински английски чай, като хвърляше по един поглед към вестника.
Госпожата се усмихна.
— Сигурно развивам някакъв закъснял интерес към текущите събития.
— Да, госпожо. И сте станали толкова рано.
— Май напоследък често го правя, не мислиш ли? Сигурно биоритмите ми са се променили.
По-късно същия ден намери госпожата във вътрешния двор, опряна с ръка на една каменна колона, сякаш се нуждаеше от подкрепа. Гледаше към… какво ли? Запуснатата градина? По-скоро в нищото. Очите й пак бяха празни и когато Милдред я поздрави, останаха празни още няколко секунди.
Странни неща се случваха.
Милдред мина през спалнята и влезе в първия дрешник. Никой. Банята също беше празна, ваната беше източена, хавлиените кърпи — сгънати.