— Засега ще се съсредоточим върху къщата — каза Сепулведа и размаха разрешителните. — Утре ще разгледаме и земите около нея. Взел съм експерти от нашето управление, спомням си и за един специалист по отпечатъците, който работеше за нас. Мисля, че все още е най-добрият. Вие тук ли смятате да се навъртате?
— Засега — каза Петра.
— Знаете, че не мога да ви позволя да участвате в претърсването. Ще трябва да действаме според разпоредбите.
— Може ли да гледаме?
Сепулведа се замисли.
— Защо с партньора си не се настаните ей там? — И той посочи дървена пейка, която се извиваше покрай ствола на едно от най-големите дървета. Спускащите се клони предлагаха почти пълна уединеност.
— Няма ли начин поне да наблюдавам, капитане?
— Ако нещо изскочи, ще ви повикам.
Петра му хвърли една усмивка и тръгна към пейката. Беше твърда като камък и студена. Рон се приближи, все още говореше по телефона.
— Гордея се с теб, Би. Благодаря ти, че си била толкова послушна при баба. Чао. — Затвори и каза: — Не можем ли да влезем?
— Забранено е за външни лица — отвърна Петра. — Много началници се навъдиха.
— Прекалено много паралелни структури — отбеляза той. Седна до нея и поглади върховете на пръстите й с палеца си. — Но това невинаги е за лошо, нали? Никога не знаеш с кого можеш да се запознаеш.
Тя се усмихна, позволявайки му да я докосва, но не можеше да мисли за нищо друго, освен за работата си и това, което й предстоеше да свърши.
Поиска телефона му и пак опита да се свърже с Уил. Все още го нямаше, но намери Шолкопф.
— Рамзи и Шик бяха току-що тук — каза му.
— Е, и?
Тя обобщи разпита и му каза за обаждането на Балч до „Уестуърд Чартър“.
— Е, така нещата май се връзват. Балч. Мамка му! А вие бяхте сигурни, че е Рамзи. Можете ли да си представите на какво ще го обърнат журналистите — ще кажат, че за малко не сме обвинили невинен човек. Добре, никакво изтичане на информация, докато не ти се обадя, Барби. Нищо. Разбра ли?
Нали ти имаш директна телефонна линия с пресцентъра, тъпако!
— Разбира се, господине.
— Говоря сериозно. Ще си затваряте устите, иначе… както и да е. Аз ще се заема с Вегас. Познавам някои хора в тамошната градска полиция. Те държат доста изкъсо хотелите и мотелите. Ако е там, ще го намерят. А през това време ти се обади на авиокомпаниите. Кажи и на Фурние да се заеме с това.
— Не мога да се свържа с Фурние — отвърна Петра.
— Видях го днес следобед. Опитай в дома му. Какво става сега при вас?
— Току-що започнаха претърсването на къщата.
— Дръж под око онези идиоти. Флорес определено е свързана с убийството на Лиза, значи случаят е наш.
— Ами какво ще правим със сина на Флорес в Ел Салвадор?
— Какво за него?
— Той се тревожеше за нея. Обещах да го държа в течение.
— Казах, засега всичко остава скрито-покрито. И без това нищо няма да се промени, ако почака ден-два. Ако намерят някакво доказателство в къщата, веднага ми се обади. — И затвори.
Рон мълчеше.
— Да не кажеш, че съм те оставила да скучаеш. Децата ти добре ли са?
— Добре са.
— Ако искаш да тръгваш към къщи, ще намеря кой да ме закара.
— Не, ще остана. Можем ли да правим нещо, докато чакаме?
— Да се обадим на авиокомпаниите. — Тя погледна към телефона. — Сметката ти ще може да се мери с външния дълг.
Той се засмя.
— Ще ми дадеш фактура.
Бе останал до нея през целия ден, но без да се перчи. Сигурно не му беше лесно, все пак беше човек с опит, а тя само му искаше назаем проклетия телефон.
— Сигурен ли си, че Алиша и Би са добре?
— Мама ще ги води да ядат пица и ще преспи у нас.
— Майка ти е много добра.
— Най-добрата — каза той. — След като татко почина, си мислех, че ще се съсипе. На пръв поглед животът й изцяло бе подчинен на неговия, но тя успя да излезе от сянката му, започна да играе тенис, записа се в читателска група към библиотеката, направи няколко пътешествия. Той все още й липсва, имаха страхотен брак, но се справя.
— Кога почина баща ти?
— Преди две години.
— Моят също.
Той посегна, стисна дланта й и я пусна.
— Нямам майка. Умряла е при раждането ми.
Рон не каза нищо. Умен мъж. Тя не го поглеждаше. Точно в този момент не искаше общуването им да става прекалено интимно.