Третото позвъняване в дома на Фурние беше успешно.
— От няколко часа те търся на мобилния телефон. Къде си? — попита той.
Тя му разказа всичко.
— Невероятно — каза Уил. — Значи досега Балч може да е заминал къде ли не.
— Проявил голяма глупост, като се е обадил в „Уестуърд Чартър“ и се е представил с истинското си име, така че може и да имаме късмет.
— Как искаш да си разделим задачите?
— Както кажеш. Освен това шефът иска пълно мълчание по въпроса.
— Значи да търсим Балч навсякъде, но да не казваме на никого, така ли?
— Не и докато не му наредят отгоре.
— Страхотно! — каза Уил. — И къде се вмества хлапето в цялата картинка?
— Слиза надолу в списъка с приоритетите.
Той изсумтя.
— Разбира се, след като вече му намерих и името. Проучването в Уотсън даде резултат: Уилям Брадли Стрейт, на дванайсет години, живее в бедняшки къмпинг с каравани, изчезнал е преди няколко месеца. Ако наистина е видял кой е убил Лиза, това не е единственият му проблем. Някой е убил майка му, пребита е. Има заподозрян, приятелят й, някакъв рошльо на име Бюъл Моран. И познай какво: забелязали са го в Холивуд да размахва портрета на момчето.
— О, не! — каза Петра. — Значи се е полакомил за двайсет и петте бона.
— И аз бих се полакомил, а не живея в каравана.
— Господи! — възкликна Петра.
Уилям Брадли Стрейт. Момчето, избягало, за да се спаси, което си мислеше, че има възможност да оцелее. Колко жалко! Какво му бяха сторили?
— Добре — каза Уил. — Да си поделим авиокомпаниите.
Когато затвори, Рон я попита:
— Какво има?
— Още един сирак.
62.
Подвързани течения на „Телевизионен справочник“, всичките със забрана за изнасяне от библиотеката.
След като поседя един час в чакалнята на хирургиите, Стю усети, че полудява. Тръгна си от болницата и подкара към библиотеката в центъра на Бърбанк, възползва се от значката си и добрите си маниери и накрая убеди библиотекарката да му позволи да вземе течението за цяло десетилетие.
Сега пак седеше в „Сейнт Джо“ и чакаше заедно с други разтревожени хора.
Имаше стотици резюмирани сюжети на „Отмъстителят“.
Дак Прайс се притича на помощ на жена, тормозена от улични хулигани.
Дак Прайс помага в разкриването на търговия с наркотици в местна гимназия.
Жена твърди, че е изоставената при раждането си сестра на Дак Прайс…
Дак Прайс спасява репутацията на политически реформатор, когато изнудвачите…
Все същият боклук, отново и отново.
Нито дума за паркове, още по-малко за „Грифит“. Обстановката изобщо рядко се споменаваше, освен ако не минаваше за екзотична: Дак Прайс разследва няколко убийства в чужбина от подводница.
Продължи да разлиства и до леглото на Кати, все още неизлязла от упойката.
Хъркане. Кати никога не хъркаше. Гръдта й бе превързана, стегната като в предпазна жилетка. Системите капеха, катетърът също, апаратите превръщаха в графики и звуци житейската сага на съпругата му. Стю следеше кръвното й налягане, докато се увери, че е нормално. При последното отчитане на температурата се оказа, че Кати има лека треска. Нормална реакция, твърдеше сестрата.
Стаята беше самостоятелна, с хубав изглед — благодарение на баща му. Весели тапети, приятна обстановка. Сестрите изглеждаха интелигентни и сръчни.
Дризак бе отрязал лявата гърда на Кати.
Стю го разбра веднага щом хирургът излезе в зелените си операционни дрехи. Мърмореше нещо за лимфно-съдова инвазия, състояние на възлите, гранични стойности, как направили всичко възможно, за да спасят гърдата.
— Значи направихте мастектомия.
— Целта е да спасим живота на жена ви.
— Направихте ли го?
— Моля?
— Спасихте ли живота й?
Хирургът се почеса по брадата.
— Прогнозите са отлични, господин Бишъп, като се има предвид и следоперативното лечение, химиотерапията. Тя се справи прекрасно.
Стю му благодари, стисна здраво ръката му и благодарен, че липсваше външно излияние на мъка, хирургът се отдалечи с бодра стъпка.
За Стю отстраняването на гърдата нямаше значение — поне не физически — но как ли щеше да реагира Кати на тази загуба?