Как да го съобщи на децата?
Мама беше болна, сега вече оздравява.
Не така. Когато се появят страничните ефекти от химиотерапията, те ще решат, че ги е излъгал.
Кати се размърда и простена. Стю остави течението, наведе се над леглото и я целуна леко по челото. Тя не реагира. Докосна ръката й. Беше студена и отпусната. Защо кръвта не стигаше до всички точки на тялото й?
Той провери апаратите. Всичко беше в норма.
Превързаната й гръд го потвърждаваше, издигаше се и се спускаше.
Беше 8 вечерта. Операцията бе отлагана два пъти заради спешни случаи — качваха и сваляха Кати от операционната, после всичко се повтаряше отново. Чакаше на количката в коридора, докато вкарваха на пожар пациентите с приоритет.
Катастрофа и прострелване.
Стю наблюдаваше как полицаите от Бърбанк се качваха в операционната заедно със санитари, които караха простреляната жертва.
Младо испаноговорещо момче, шестнайсет или седемнайсетгодишно, пребледняло, с празен поглед. Стю разпознаваше симптомите. Още едно глупаво престъпление.
Полицаите не го забелязаха — някакъв си човек в пуловер, който четеше в ъгъла на чакалнята.
Бяха от новите ченгета, надъхани. Сякаш разбираха какво правят.
Колко патетично! Никой си нямаше и представа. Господ беше шегаджия.
Само виж Рамзи.
Имаше си съпруга, но не можа да я запази.
Изключено беше да загази заради убийството на Лиза. Още повече с това, което имаха досега. А и „Телевизионният справочник“ не помогна.
Потисна горчивия си смях.
Дак Прайс заколва жена. А сега чуйте нашия спонсор.
63.
Говоря с мама, опитвам се да й обясня нещо важно за нея, но тя не разбира. Дори не ме слуша.
Ядосвам й се, развиквам се, а тя само си стои там, с ръце на кръста, и онзи странен поглед, сякаш съм нищо.
После лицето й се стопява и очите й се наливат с кръв — като нарязани с нож. Притиска ги с шепи, за да спре кръвта, но тя се разлива по цялото й лице, после потича по…
Събуждам се, плувнал в пот. Главата ме боли, ръцете ме болят, стомахът ме реже по-лошо от всякога, задушавам се.
Намирам се в тъмна кутия със студени твърди стени. Стъклени стени. В капан съм, като буболечка в буркан. И наистина не мога да дишам, по кутията няма дупки. Колкото и дълбоко да поемам въздух, не мога да захраня дробовете си и най-накрая го забелязвам — един отвор на горната стъклена стена. Отворен прозорец.
Прозорец на кола.
Аз съм в колата на Сам. На задната седалка. Трябва да съм заспал под одеялата.
Чувствам се ужасно в този затвор, иска ми се да избягам навън, но кой знае какво има по алеята посред нощ? Поне нека отворя прозореца малко по-широко — няма да стане, управлява се от таблото, тези не помръдват.
Касиото ми показва 8:19. Евреите са започнали вече с молитвите. Когато свършат, Сам ще ме откара у тях. Не го познавам, не знам нищо за къщата му, но няма къде другаде да се скрия, не и след като са обявили тази награда от 25 хиляди долара.
Може би трябва да се опитам да взема парите, както предложи и Сам… не, полицаите никога няма да ги дадат на едно дете. Дори и да ги дадат, мама и Тъпака ще разберат и ще ми ги вземат, ще ме върнат в караваната, а те ще похарчат всичко за дрога.
Мога да се обадя на полицията, без да казвам кой съм, да им кажа, че съм видял как PLYR1 закла Лиза. Ами ако те могат да проследят обаждането ми и PLYR разбере и тръгне да ме търси?
Кой ли ме е разпознал и ме е описал, за да ми нарисуват портрета?
Не, ще държа устата си затворена. Ако пак сънувам мама, ще се опитам да разбера в какво се опитвам да я убедя.
64.
Земя на свободните хора, родината на глупаците.
В претъпкания склад зад щанда за сувенири Владимир Жуканов допи водката и се зачуди дали не е постъпил като пълен кретен, като е емигрирал от Русия.
Там поне си имаше униформа, цел в живота. Все се появяваше някой, който се нуждаеше от контрол. Още повече сега, когато капитализмът си показваше зъбите. Гангстерите ставаха все по-силни, а половината от тях бяха бивши полицаи. Все щеше да се намери нещо и за него.
В Америка никой не го уважаваше, гниеше сред тъпите сувенири. Онзи кюнец, полицаят, се държеше презрително с него, после разказваше информацията му по телевизията, гадното черно копеле!