Выбрать главу

— Аз съм музикален инвалид.

Сюзън кимна.

— Аз пък мога да изтананикам нещо, но това е всичко.

— Вижте какво — каза Петра, — благодаря ви за идентификацията. Права бяхте.

— Разбира се, че бях права. Нищо особено, вие така или иначе щяхте скоро да разберете. — Фотографката понечи да си ходи.

— И още нещо, Сюзън. Самоличността й усложнява нещата. Ще ви бъдем благодарни, ако не разказвате никому за това, докато не съгласуваме как да го представим на пресата.

Сюзън продължаваше да си играе с медальона.

— Разбира си, но щом жертвата е от такъв ранг, всеки ще узнае още преди да го формулирате като „нелепо убийство“.

— Точно така. Нямаме много възможности. Детектив Бишъп сега говори с шефовете и се опитва да състави някакъв план. Ще трябва да информираме и Карт Рамзи. Да имаш някаква представа къде живее?

— Калабасас — каза Сюзън.

Петра се втренчи в нея.

Фотографката сви рамене.

— Знам го от онази светска програма. Нещо като „Животът на богатите и известните“. Показваха го как лежи във ваната за подводен масаж, пие шампанско, на игрището за голф. Тя беше в някакъв бански костюм на конкурс по красота, после я показаха след побоя с насинено око и сцепена устна. Нали разбирате — преди и след това.

— Кралица на красотата — каза Петра.

— Госпожица Голяма работа. Даваха я как свири на саксофон. Ето докъде я доведе талантът й. А, ето ги и кучетата.

Полицаите с кучетата, единият от които беше с немска овчарка, а другият с кафяв лабрадор, получиха указания от Стю и поеха по склона над паркинга.

Капитан Шолкопф имаше някаква среща в Центъра „Паркър“, но Стю успя да се свърже по радиостанцията. Когато Шолкопф разбра коя е жертвата, изсипа цял поток от ругатни и завърши с: „Да не се осерете“, което Стю й предаде в цензуриран вид. „Доуни Драйв“ беше административна бъркотия, защото минаваше през Лос Анджелис, Бевърли Хилс и Западен Холивуд. Щастливо съвпадение — апартаментът на Лиза беше на територията на полицейското управление на Лос Анджелис и униформените бяха освободени. В жилището имаше само една прислужница, която бе задържана. Тъй като нямаха представа какви други роднини има Лиза, следващата задача на Стю и Петра беше да открият бившия съпруг.

А сега гледаха как кучетата обикалят, душат и си проправят методично път към дърветата нагоре. Хълмът беше обрасъл с кедри, чинари и борове, а роненето на почвата под тях се предотвратяваше от скален рид. Той стигаше до средата на възвишението, на места по него имаше графити, но повечето камъни бяха загладени и блестящи от въздействието на атмосферните условия. Лабрадорът тичаше напред, но и двете кучета се движеха бързо и се бяха насочили към нещо определено.

Да не би горе да има нещо? — помисли си Петра. Нищо чудно, това беше паркът „Грифит“, сигурно е пропит от човешки миризми. Затова бе безполезно да търсят следи от гуми по паркинга. Асфалтът беше покрит с тънък черен слой каучук.

Скоро щяха да тръгнат към Калабасас. Територия на униформените. Това означаваше преместване с още едно деление по скалата на усложненията.

Карт Рамзи. Ама че име — трябва да е псевдоним. Сигурно истинското му беше нещо като Ърни Глъц, което никак не се връзваше с образа на господин Каменно лице.

Рядко гледаше телевизия, но беше наясно, че Рамзи се подвизава по екрана от години. Не беше успял да стане голяма звезда, но, изглежда, работите му вървяха доста стабилно.

Винаги го бе смятала за безличен. Дали беше способен на подобна бруталност? Може би при определени обстоятелства всички хора се ожесточават до такава степен?

Веднъж баща й каза, че е пълна заблуда, че само хората са способни на убийство. Шимпанзетата и другите примати също убиваха, понякога само за да доминират, понякога за самозащита. Дали кървавото убийство се дължи само на реактивно поведение, или е някакъв дълбок животински инстинкт, доведен до крайност?

Безсмислени размисли за запълване на времето. Тъпа гимнастика на мозъка, казваше брат й Брус. Не беше най-големият от момчетата в семейство Конър, но беше най-едър, най-силен и най-агресивен. Сега беше електронен инженер в НАСА във Флорида и смяташе, че всичко, което не може да се измери с уред, е черна магия.

Когато най-накрая си призна пред семейството, че е станала полицай, Дик, Ерик и Глен бяха като втрещени, само мърмореха някакви поздравления и я съветваха да внимава. А Брус каза: „Супер! Поизтрепи малко лоши и заради мен“.