Дотук добре… а сега какво?
Остави го там да лежи, скрит в тъмнината, вземи колата, натовари го вътре и го закарай някъде, където можеш да го изхвърлиш — къде го правеха онези момчета от Западен Холивуд? — гората Ейнджълс Крест. Жуканов имаше смътна представа накъде е, но щеше да я намери.
Пак гора. Само да го видеше старецът!
Давид бе повалил Голиат и скоро Голиат щеше да гние в някоя пропаст.
Не, почакай, преди това трябва да провери за трети път за петна от кръв — вътре и вън от бараката, както и отстрани, където бе влачил дебелото прасе.
Ще вземе колата, ще го натовари, ще го държи там, докато огледа внимателно навсякъде. После ще зарови ножа и дрехите, с които е облечен. Може би трябва да стори същото и с нунчакуто и бейзболната бухалка? Не. Нямаше причина да изпада в паника. Как би могъл някой да го свърже с тлъстото копеле, дори и да намерят трупа?
Само трябва да се отърве от кръвта, от ножа и от дрехите.
Трябва да свърши всичко преди изгрев-слънце.
Този щеше да окървави целия багажник, но той щеше да го почисти. Прегледа всичко наум още веднъж и реши, че планът е добър.
Протегна се, опипа възпалената гореща кожа на врата си. По-спокойно, само по-спокойно, всичко свърши. Защо му беше на този сам да си търси белята?
Жуканов му беше благодарен, че бе започнал свадата. Откакто напусна Москва, не се бе чувствал така добре.
Така, време беше да докара колата. Не бе направил и три крачки, когато погледът му бе привлечен от някаква светлина.
Задната врата на синагогата се отваряше — там имаше още някой!
Притисна се в един от дървените палети, като се спъна в краката на трупа и за малко не падна по задник.
Овладя се, за да не изпсува на глас, пое дъх през носа и забеляза как от синагогата излезе един старец евреин. Жуканов го виждаше ясно под светлината, която идваше от сградата. Нисък, набит, а на главата му имаше от онези смешни шапки.
Евреинът се пресегна навътре и благословената тъмнина се възцари отново. Но само за секунда, защото сега пък отвори вратата на кола.
Не вратата до волана, а тази зад нея. На задната седалка някой се изправи и седна. После слезе. Протегна се. Точно както бе направил и Жуканов. Евреинът му говореше нещо.
Беше по-нисък от него — беше дете.
Щом се криеше отзад — трябва да е същото дете. Иначе защо ще се крие?
Ръстът отговаряше, освен това бе лежало ниско долу — кой друг би могъл да бъде?
Детето се върна на задната седалка, легна и изчезна от погледа му.
Значи е било там през цялото време. Скрито от евреите — всичко се връзваше. Двайсет и пет бона можеха да ги накарат да се изпуснат в гащите.
Ще видим тази работа.
Колата на евреина заработи и предните фарове светнаха. Без да излиза от сянката, Жуканов затича към нея. Евреинът даде на заден точно когато руснакът се приближи достатъчно, за да прочете регистрационния номер.
Няколко букви и цифри. Жуканов произнесе без глас вълшебната формула. Отначало мозъкът му отказваше да се подчини.
Но старият евреин му помогна, тъй като дълго не можа да извади колата на заден и да я изправи, а когато свърши с маневрата, Жуканов бе запомнил всичко наизуст.
Нямаше време да се качи на старата си кола и да го проследи. Ще запише номера, ще се обади на картотеката на превозните средства. Даването на адреси не беше позволено, но той познаваше един чиновник от клона в Холивуд, мошеник от Одеса, който щеше да му свърши услугата за петдесет долара.
Като се има предвид каква беше наградата, инвестицията си струваше.
65.
До десет вечерта претърсването на къщата в Монтесито не бе дало никакви резултати.
— Жилището е почти празно — каза Сепулведа на Петра. — Малко мебели във всекидневната и в една от спалните, в останалите стаи няма нищо.
— Проверихте ли за тайни изходи? — каза тя почти на шега.
Сепулведа се вгледа в нея.
— Ако Призракът на Операта се появи, ще ви известя.
С Рон поеха към Лос Анджелис. Тя продължаваше да увеличава сметката на мобилния му телефон, като се обаждаше на диспечерите на авиокомпаниите, някои от които бяха впечатлени от длъжността й, но други оставаха скептични. Засега само „не“-та, никакви полети на името на Балч, а в девет и петдесет й се обади Уил, който й каза, че и при него резултатите са същите. За по-голяма прецизност трябваше да пратят писмени искания. Утре. Беше изтощена и ядосана на Шолкопф, че ги караше да си мълчат за Балч.