— Горкото дете — каза той. — Оставих те сама само за ден и виж само в какви неща си се забъркала.
Мозайката започваше да се подрежда, а той нямаше никакъв принос в това. Искаше й се да му каже, че всичко е наред, но не беше така.
— Балч — повтори той. — Наистина ли е вероятен убиец?
— Също толкова вероятен, колкото беше и Рамзи.
Стю не каза нищо. Той беше по-опитният. Може би трябваше тя да помисли отново.
— При това положение се заемаме с Балч — каза тя.
— Имаш ли някаква представа къде е?
— Обзалагам се, че е в някой друг щат или извън страната, но Шолкопф казва, че нямаме право да го казваме на медиите все още. За малко не арестувахме невинен човек и той си изкара акъла. Това е лудост, не мислиш ли? За това хлапе Стрейт разтръбихме навсякъде, но за Балч ни запушват устата, а така му даваме летящ старт. О, да, и още нещо: Карлхайнц Лаукх е мъртъв от една година, но приликите между убийствата на Лиза и Илзе Егерман ме накараха да се замисля. Егерман е взета от Редондо и изхвърлена на кея. Балч живее в Ролинг Хилс Истейтс, точно до брега.
— Сериен убиец?
— Не е ли зловещо — да се окаже пълен злодей, а това да е само върхът на айсберга?
Мълчание.
— Вечният втори си показва рогата, за да постигне надмощие… още един психопат.
— Точно така.
— Почакай — каза той и Петра го чу да говори с някого. — Това беше нощната сестра. Добре, с какво мога да ти помогна?
— В момента ли? Стой при Кати…
— Тя спи — рече той рязко. — Искам да работя тази вечер, Петра. Кои авиокомпании си проверила?
— С Уил си ги разделихме. С някои не успяхме да се свържем. Искат писмено разпореждане. Предполагам…
— Ами международните превозвачи? — попита той. — Балч има ли паспорт?
— Не знам…
— Вече установих контакт с паспортния отдел заради Егерман. Аз ще се заема с международните, а и с американските компании, с които не сте успели да се свържете. Звучиш ми изтощена, легни и се наспи. Ще ти се обадя сутринта.
66.
Нека си мислят, че е офейкал във Вегас.
Нека си мислят, че си имат работа с глупак.
Това ще му даде възможност да замете всички следи. Обичаше всичко да е подредено.
Не чак колкото Лиза. Тя беше последователна, искаше всичко наведнъж. Отличаваше се с нестандартността си. И тази порочна уста…
Мразеше изненадите, но той успя да я изненада.
Както и германчето. И малката глупава Сали.
Оставаше само още една изненада и тъпите ченгета го улесняваха, като издаваха „анонимните обаждания“. Плажът във Венис. „Оушън Франт Уолк“. Дали хлапето още не беше там? Може би. Понякога бегълците се установяваха.
Колко далеч можеше да отиде едно улично хлапе? Ако подълбае малко по-дълбоко, дали щеше да го намери?
Дали да не забрави за хлапето? Може би преиграваше? Вманиачаваше се? Понякога постъпваше точно така, навремето се притесняваше за някоя незабележима пъпка, докато тя се инфектира и се наложи сам да я изстиска, да я покрие с лекарство и да се примири с болката. Никой не знаеше тази негова страна.
Може би хлапето дори не е било в парка. Ако е видяло нещо, нима нямаше да се предаде само и да се опита да вземе наградата? Но това означаваше, че чете вестници, гледа телевизия, знае какво става по света. А някои от тези деца бяха толкова умопомрачени от наркотици и толкова слабоумни, че нямаха и най-малка представа какво се случва около тях.
Свидетелят им не струваше пукната пара. Дали да не остави всичко да си върви по течението? И да живее в несигурност?
Мисли доста дълго върху това. Притесняваше се. Една неприкрита следа.
Можеше поне да провери. Размишлява дълго как да го направи, без да се излага на опасност, и накрая състави план.
Идеално. Но колко иронично! Най-трудното нещо в изграждането на ролята — иронията, така поне твърдяха учителите по актьорско майсторство на скапаните звезди.
Каква е мотивацията ми?
Оцеляване.
67.
В къщата на Сам има всекидневна, кухня и две спални с баня между тях. Получих истинско легло. Чаршафите изглеждат нови. Сам спа в другата стая и аз чувах през стената как хърка.
Къщата е само на няколко пресечки от синагогата, на улица, която Сам нарича „алея“. Вместо шосе, по което да минават коли, на нея има тротоар, който е два пъти по-голям от обичайното.