— Ще отида да взема пържоли — казва. — Не, чакай малко… — Отваря камерата и изважда пакетирано пиле. — Това става ли?
— Става, господин Ганзър, но наистина не съм гладен.
— Как може да не си гладен?
— Просто не съм.
— Не се храниш често, нали?
— Нищо ми няма.
— Откога си сам?
— Известно време.
— Добре, добре, няма да любопитствам. Ще го размразя и ще го сваря. Така е по-здравословно.
В 7:20 пилето е сготвено и аз изяждам повече, отколкото мислех, че мога. После забелязвам, че Сам едва е докоснал кълката в чинията си.
— И вие имате нужда от белтъчини, господин Ганзър.
— Много смешно — казва той. Но се усмихва. — За мен се грижат в столовата. Тази вечер имам среща за вечеря. Ще се оправиш ли сам тук?
— Разбира се. Свикнал съм.
Той се намръщва, слага кълката в моята чиния и става.
— Не знам кога ще се върна. Вероятно към десет — десет и половина. Обикновено каня гости тук, но не знаех дали искаш да се срещаш с хора. Нали така?
— Това си е вашата къща. Мога да остана в спалнята.
— Какво? Да се криеш като някакъв… Не, аз ще изляза. Ако имаш нужда от мен, ще бъда на шест къщи оттук, бялата със синята ограда. Тя е на Клайнмън, госпожа Клайнмън.
— Весело прекарване! — казвам аз.
Той почервенява.
— Да… Виж какво, Бил, напоследък си мислех. За онези двайсет и пет хиляди. Ако ти се полагат, трябва да си ги поискаш. Това са доста пари. Аз мога да се погрижа никой да не ти ги измъкне — имам един приятел от другата страна на улицата, бил е адвокат. Комунист е, но е умен, знае всички букви на закона. Няма да ти вземе и един цент, мога да се погрижа той да те защитава…
— Никой не може да ме защити.
— Защо говориш така?
— Защото никой никога не ме е защитавал.
— Но виж…
— Не — казвам аз. — Няма начин да оставят едно дете да вземе толкова пари. А и аз не мога да им помогна така или иначе. Не съм видял лицето на онзи мъж, видях само номера на колата му…
— Номера на колата? Бил, това може много да помогне. Те имат начини да намерят собственика по номера…
— Не! — извиквам. — Никой никога не е правил нищо за мен, а и на мен не ми пука за това. И ако според теб това ме прави лош гражданин и вече не ме искаш тук — добре, ще си тръгна!
Ставам и се втурвам към вратата. Той ме сграбчва за ръката.
— Добре, добре, успокой се, няма нищо…
— Пусни ме!
Пуска ме. Стигам до вратата, виждам червеното око на алармата и спирам. Стомахът ме срязва.
— Моля ти се, Бил, успокой се.
— Спокоен съм. — Но това е лъжа. Дишам учестено и гърдите много ме стягат.
— Виж какво, съжалявам — казва той. — Забрави какво ти казах, просто си помислих… че ти очевидно си добро момче, а понякога добрите хора не правят каквото трябва и тогава се чувстват… О! Кой съм аз, за да ти говоря така? Ти сам знаеш какво да направиш.
— Нищо не знам — промърморвам аз.
— Какво?
— Всеки път, когато се опитам да науча нещо, все се случват разни работи — като при вас с войната.
— Но ти се справяш, както и аз се справих.
Пак ми се приплаква, но няма да го направя, в никакъв случай! Думите сами потичат от устата ми.
— Не знам какво да правя, господин Ганзър. Може би трябва да се обадя в полицията, може би ще им звънна от уличен автомат, ще им кажа номера на колата и ще затворя.
— Ако го направиш по този начин, как ще си вземеш парите?
— Оставете парите, те никога няма да ми ги дадат. Дори и да ги взема, майка ми ще научи, а след това и Тъпака — това е мъжът, с когото тя живее. Заради него избягах. Накрая той ще ги прибере, повярвайте ми, няма начин да взема и цент от тях и пак ще съм там, откъдето започнах.
— Тъпака, а? Куха тиква? — Той се потупва по главата.
Аз се засмивам.
— Да.
И той започва да се смее. Моят смях става още по-силен. Не че съм много весел, но така се освобождавам от напрежението.
— Умно момче като теб и някаква куха тиква — казва той. — Разбирам защо се боиш, че ще има проблеми. Добре, ще ти дам кода на алармата. В случай че ти се прииска да подишаш чист въздух. Едно, едно, двайсет и пет. Запомни го като първи януари 1925. Рожденият ми ден. Роден съм на Нова година.
— Няма да излизам.
— За всеки случай. — Той набира кода, светлината става зелена и отваря вратата. — Успокой се, разполагай се, опитай херингата.