— Изключено — казвам аз и той тръгва усмихнат.
Шахматната дъска е още на масата в кухнята. Смятам да опитам някои ходове, да огледам нещата от двете страни.
68.
Телефонът събуди Петра в 6 и 46 в събота сутринта. Гласът на Шолкопф разбърка още повече мозъчните й вълни.
— Имам разрешителни за претърсване на офиса и дома на Балч. Отивате двамата с Фурние и много внимавайте, преди да предадете информацията за него в бюлетина. Пратих ти по куриер книжата и ключовете, трябва да пристигнат всеки момент. Искам да привършите с всичко днес, за да можем да метнем мрежата върху копелето.
— Защо трябва да чакаме, преди да я хвърлим?
— Защото така искат отгоре, Барби. Заради подозренията ни към Рамзи и за това, че за малко не го обвинихме, те са си глътнали езиците от страх. Никакви въпроси повече. Залавяй се за работа.
— Фурние знае ли за задачата?
— Ти ще му кажеш.
На вратата се позвъни точно когато излизаше изпод душа. Избърса се скоростно, уви се в една хавлия и изтича да отвори. През шпионката видя полицай на стълбищната площадка и промуши ръка през процепа на вратата, за да вземе кафявия плик с разрешителните и ключовете. Високото униформено ченге се ухили, огледа я и каза, че ще трябва да подпише обратната разписка.
— Мушни я под вратата. — След като я затръшна под носа ти.
Събуди Уил в 7 и 15. Той звучеше полумъртъв, а на нея й се стори, че чува женски глас в далечината.
— Добре — каза той. — Къде отиваме най-напред?
— От теб зависи.
— Офисът на Балч е по-близо. Какво ще кажеш за… девет часа? Хайде да е девет и половина.
— Искаш ли да мина да те взема?
Той не отговори веднага. При него определено имаше жена, която говореше ниско и ритмично, сякаш пееше.
— Не — каза. — Ще те чакам там.
Без уличните задръствания отиването до Студио Сити й отне петнайсет минути. Утринният бриз вееше косите й, успя да намери време да спре в „Дюпарс“ близо до Лоръл, за да си купи кафе и ябълков сладкиш за из път. На паркинга пред кафеникавата сграда бе паркирана сива акура, но от шофьора нямаше и следа. На регистрационната табела пишеше „SHERRI“. Тя паркира до нея и докато закусваше в колата, пристигна Уил в цивилната си кола — черна тойота супра. Носеше мръснобял ленен костюм, черна поло блуза, черни изрязани обувки, изглеждаше готов за курорт в Палм Спрингс. Тя бе облечена в обичайните си сако и панталон.
Той хвърли един поглед на сградата.
— Ама че дупка!
— Рамзи живее като крал, а с него се отнася като със слуга. Може би на човека накрая му е избила чивията.
— Защото не е знаел, че ти си психоаналитик — отвърна той. — Всъщност има смисъл в думите ти.
— Искаш ли още? Хрумна ми снощи: тялото на Лиза бе оставено на открито, без никакъв опит да се скрие. Същото е било и с Илзе Егерман. Сякаш иска да се изфука — вижте какво мога да направя и да ми се размине. През целия си живот Балч е бил потискан от Рамзи, получавал е огризките, бил е обиждан. Какъв по-добър начин да си го върне, освен да отнеме жената на Рамзи, после да я захвърли и да го оповести пред целия свят.
— Да я отнеме? — повтори Уил. — Мислиш, че между Балч и Лиза е имало нещо?
— Мисля, че на Балч му се е искало. Той не е Адонис, но тя някога е излизала с него, а и знаем, че си е падала по по-възрастни мъже. Дали се е съгласила да започнат отново — това знае само Балч. Освен ако не намерим нещо вътре.
Приближиха към вратата с пистолети в ръце. От опит знаеха, че детективите по принцип стрелят рядко, но най-често им се налага, когато изпълняват разпореждания за обиск.
Петра отключи вратата и влезе първа. На бюрото седеше някой и тя приготви деветмилиметровия си пистолет.
Млада жена в делови костюм се мъчеше върху кръстословицата в утринния вестник. При вида на оръжията по лицето й се изписа ужас. Хубава брюнетка с много къса коса, тъмни очи, вероятно испаноговореща.
— Коя сте вие? — попита Петра.
Уил беше зад нея. Усещаше дъха му.
Жената заговори треперливо, едва чуто:
— Шери Америън. Аз съм адвокат.
Акурата на паркинга.
— Адвокат на господин Балч ли?
— Не — каза Америън. — Работя за Лорънс Шик. — Сега гласът й бе по-стабилен и леко остър от презрението, прокраднало се в него, а очите й бяха станали хладни. — Ще ми позволите ли да ви покажа документите си? Те са там, в чантата ми. Имам предвид — без да ме застреляте междувременно.