Огледа още двайсетина минути продавача на сувенири — все същите движения: една крачка, поглед към алеята, взема една кукла, стиска я, връща я на мястото й, една крачка… Изведнъж обаче смени поведението си — отиде зад евтините басмени пердета и загърби щанда. Вероятно това беше склад. Или тоалетна.
За пет минути щандът беше без надзор и няколко местни хлапета се завъртяха и грабнаха пощенски картички от стенда. След малко дългокосият се върна и изтри устните си.
Почивка за една глътка. И после пак същото: нагоре, надолу, нагоре, надолу. Определено дебнеше нещо.
Възможно ли беше наистина? Може би чакаше някой наркодилър.
Пак започна, явно имаше мотив.
За неудачник като него, продаващ боклуци, които никой не купува, двайсет и пет бона значат много свободни съботи. Основателна причина за нервност.
Понаблюдава го още малко. Същото поведение, с още една почивка за глътка алкохол. Беше като робот, като на автопилот, като някой от откачалките, които виждаше при посещенията при майка си.
Със сигурност си струваше да го държи под око — какво можеше да загуби?
Стана, повървя стотина метра, смени посоката и се приближи към редицата с магазини, мина покрай щанда и погледна работното време. Ето го:
Лятно работно време: от 11 до 5 от понеделник до петък, през уикенда — от 11 до 8.
Сега ще си тръгне и ще се върне към осем. Да се надяваме, че дотогава тълпата ще се е разотишла. Да се надяваме, че този няма да затвори по-рано или да бъде сменен от някой друг. Ако стане така, и утре беше ден.
Тъй като не получи никаква друга информация, той реши, че ще си остане с надеждата.
Оптимизъм — това беше ключът. Стига да не изгубиш чувството си за хумор.
70.
Садълуакс Роуд беше триста метра навътре след завоя от Палос Вердес. По пътя Петра видя две облечени като жокеи момиченца, които яздеха разкошни кафяви коне. Една жена ги следваше с черния си жребец и наблюдаваше внимателно стойката им или конете, а може би и двете.
Къщата на Балч се намираше на километър по-нагоре по сенчестата улица. Едноетажна постройка с гипсова мазилка в кайсиен цвят, кацнала на хълма върху море от див бръшлян. Същата бяла фермерска ограда опасваше имота и съседните дворове. Момчета стреляха в баскетболни кошове, мъж в яркозелена поло блуза миеше с маркуч един първокласен корвет. Из квартала витаеше аурата на семейства с блестящо бъдеще.
Странно място за сам човек. Може би го бе наследил от някой от браковете си.
И на гаража на Балч имаше баскетболен кош. Отпред нямаше паркирани коли. Няколкото рози, посадени край къщата, бяха източени и посърнали, а покривните греди — изкорубени. Пред мрежата на пътната врата лежаха овързани пакети с поща, поне на четири дни. Малка бележка, залепена на мрежата, съобщаваше, че местните полицаи са поели юрисдикцията над имота, влизането бе забранено. Хората на шерифа обаче не бяха прибрали пощата.
Уил им се обади по телефона и те казаха, че могат да влизат. Ако с Петра вземат нещо, да го опишат и да изпратят списъка. Той извади найлонови пликчета за веществени доказателства и формуляри от багажника, Петра взе пощата и двамата влязоха.
Всекидневната беше тъмна, задушна и осеяна с непипнати вестници, мръсни дрехи, празни кутии от бира и пепси, бутилки от портокалов сок и водка. Човекът обичаше силните коктейли.
Кочина, също като в офиса. Но не и като в лексуса. Докато Петра четеше пощата, Уил се зае с канапетата, вземаше възглавниците, сваляше калъфките им и ги изтърбушваше.
Четиридневната поща се състоеше от сметки, долнопробни реклами и купони за пазаруване с намаление. Преди дни е бил забелязан в Монтесито да сменя колите, след като е погребал Естрела Флорес. Къде ли бе прерязал гърлото на прислужницата? Сигурно някъде по хълмовете над „Ранч Хейвън“. Петра предполагаше, че е сплашил Естрела в къщата, изкарал я е с колата през противопожарния изход и е намерил някое тихо местенце, подходящо за убийство. После е завил тялото в найлон, напъхал го е в багажника, пропътувал е четирийсет и пет минути до Монтесито, погребал е трупа, оставил е лексуса, защото е смятал, че е чист, а и защо ли ще им е на ченгетата да проверяват лятната вила на Рамзи?
Взел е джипа, защото тъкмо в него е убил Лиза, и е искал да е сигурен, че е напълно чист?
Спомни си поведението му по време на разпита. Смирен, стараещ се да остане незабележим. Никаква враждебност, но ако наистина е такъв психопат, не би трябвало и да има.