Оставаше Малибу, но това беше плаж, нямаше къде да се скрия.
Може би някъде близо до Холивуд щеше да е добре. Не бях като онези деца, които си мислеха, че животът е като по филмите. Исках само да бъда оставен на мира и вече да не ми прищипват топките с клещи.
Седях там дълго и си мислех, че трябва да съм полудял, та да избягам. Къде щях да живея? Какво щях да ям, къде щях да спя? Сега времето беше хубаво, но какво щеше да стане през зимата?
Но беше прекалено късно да се връщам. Мама щеше да разбере за парите и да ме сметне за крадец. А Тъпака… Стомахът ме присви много силно. Стори ми се, че някой ме гледа, но като проверих, се оказа, че няма никой. Устните ми пак бяха станали сухи като хартия. Дори и очите ми бяха изсъхнали. Мигането беше болезнено.
Изправих се и реших да продължа да вървя. Тогава видях двама да вървят през парка, държейки се за ръце. Бяха момче и момиче, на двайсет или двайсет и пет години, облечени в джинси, с дълги коси и на пръв поглед много спокойни.
— Извинете — казах и се усмихнах. Попитах ги къде е Холивуд и Малибу, за всеки случай.
— Малибу, хм! — каза момчето. Имаше малка рядка брадичка и косата му беше по-дълга от на момичето.
— Родителите ми са там — казах аз и посочих към музея. — Заведоха малкия ми брат, но на мен ми доскуча. Обещаха да ме заведат на плажа и в Холивуд, ако успеем да ги намерим.
— Откъде си? — попита момичето.
— Киндърхук, Ню Йорк. — Първото нещо, което ми дойде наум.
— О, добре. Холивуд е на десетина километра в тази посока, на запад, а плажът е в същата посока, но след още трийсет километра. Киндърхук, а? Това малък град ли е?
— Аха. — Нямах представа. Знаех само, че е родното място на Мартин Ван Бурен.
— Ферма ли имате?
— Не точно, живеем в къща.
— О! — Тя пак се усмихна, дори още по-широко, и погледна към момчето. Той изглеждаше отегчен. — Е, кажи на родителите си, че Холивуд наистина е лудо място. Има всякакви изроди. Ще внимаваш, нали? През деня и ако си с родителите си, няма страшно, но няма да ходиш през нощта. Нали така, Чък?
— Да бе — каза Чък и попипа рядката си брадичка. — Ако ходиш, задължително се отбий в Музея на восъчните фигури на булевард „Холивуд“, малкия. Там е супер. И в Китайския киносалон, чувал ли си за него?
— Разбира се — казах аз. — Където кинозвездите отпечатват ръцете и краката си в цимента.
— Аха — каза момчето и се засмя. — И изливат мозъците си в канализацията.
Те се посмяха малко и продължиха нататък.
Шофьорът на първия автобус, на който се качих, ми каза, че трябва да имам точни пари, затова се наложи да сляза, да си купя сода и да разваля парите. Което беше добре, защото утолих жаждата си и премахнах сладкия вкус в устата си. След половин час дойде друг автобус и аз бях приготвил точния брой монети, също като някой местен.
Автобусът спираше много често, а и движението беше толкова натоварено, че през матираните прозорци гледах как небето се оцветява в сиво-розово, докато шофьорът извика: „Булевард «Холивуд»“.
Не изглеждаше много по-различно от мястото, на което бях преди. Стари сгради с на пръв поглед евтини магазини и кина. И същият шум. Вълни от шум, прииждащи една след друга. И в Уотсън се чуваха звуци — лаене на кучета, тътен на камиони по шосето, викове на вбесени хора. Но всеки беше отделен, можеш да го различиш от останалия фон. Тук, в Лос Анджелис, всичко се сливаше в един страшен шум.
В къмпинга можех да се разхождам през нощта, да поглеждам през прозорците. Дори съм виждал хора да правят секс не само млади, но и стари, с бели коси и отпуснати кожи, които се движеха под одеялата със затворени очи и отворени усти, държаха се един друг като удавници. Знаех места в горичката, където винаги беше тихо.
Холивуд не приличаше на място, където бих могъл да намеря тишина, но ето ме тук.
Вървях по булевард „Холивуд“ и внимавах за изродите, за които ме бе предупредил Чък. Не знаех как точно изглеждат. Видях висока едра жена с огромни ръце, но после разбрах, че е мъж. Това със сигурност се вместваше в понятието. Тийнейджъри с коси като гребени и с черно червило, пияници, някои от които бутаха колички за пазаруване, черни, мургави, китайци — всякакви. В ресторантите продаваха неща, за които никога не бях чувал, като джайро, шварма и окидог. В магазините предлагаха дрехи, костюми и маски, сувенири, музикални кутии и луксозно дамско бельо.