Планините бяха все още далеч и пред тях се разстилаше голяма окосена морава, на която върху одеяла лежаха разни хора, някои спяха дори и при целия този шум от автомобили. Зад поляната се виждаха хиляди дървета.
Парк.
Изчаках движението да намалее и изтичах през улицата.
ПАРК „ГРИФИТ“, пишеше на табелата.
Единственият парк в Уотсън представлява малък пуст площад в центъра на града с една пейка, старо оръдие и метален знак, на който пише, че с него се почита паметта на загиналите във войните. Този беше различен. Огромен. В него човек можеше да се загуби.
8.
— Интересно — коментира Стю присъствието на заетата от библиотеката книга, но забележката му прозвуча разсеяно.
Беше свършил разговора си по телефона и сега прибираше апарата в джоба.
— Униформените от Западен Лос Анджелис сега са при прислужницата на Лиза Рамзи. Къщата не е в Бевърли Хилс, на няколко пресечки оттам е. В неделя прислужницата почивала, току-що се била върнала, Лиза не си е спала вкъщи. Поршето й не е в гаража, така че, изглежда, е отишла някъде с него или се е срещнала с убиеца и се е качила в неговата кола, а може да е била и отвлечена. Трябва да бързаме към къщата на Рамзи в Калабасас, за да му съобщим, после да разпитаме прислужницата. Той не е в офиса си, а протоколът изисква да направим всичко възможно, за да го уведомим лично. Живее в едно от онези имения с големи порти. Имаме адреса.
Отидоха при белия форд. Днес беше ред на Стю да кара и той седна зад волана.
— Калабасас е чужда територия — каза Петра, докато той палеше мотора. Потегли бавно. Както винаги. Караше по-бавно от всички ченгета, които тя познаваше.
— Местните ще координират — каза той. — Шолкопф се обади на шефа на участъка в Малибу, за да си уточнят прерогативите, но те, като научили, че става въпрос за убийство, викнали момчетата от своя отдел „Убийства“ в центъра. Попада под наша юрисдикция, но те искат да присъстват, когато съобщаваме на Рамзи, защото къщата му била в техния район и не искали да се чувстват пренебрегнати. Двама от техния отдел „Убийства“ ще ни чакат пред портата му.
— Доста път има от центъра до Калабасас — каза Петра. — Значи те, така да се каже, наистина си мислят, че ще разследват?
— Кой знае! Може и да ни помогнат.
— Като например ни запознаят с побоищата на Рамзи над жена му?
— И с това. С каквото и да е.
Когато поеха по пътя, който свързваше парка с пето шосе, Стю каза:
— Шолкопф ми изнесе лекция, каквато не съм чувал, откакто бях новобранец: не влизай без разрешение, не се катери по зидовете, дръж се с него като със стопроцентово опечален бивш съпруг, не като със заподозрян. Никакви обиски, не влизай в тоалетната, ако това може да се изтълкува като обиск. Никакви въпроси, които съдържат обвинение, защото иначе ще трябва да се извиняваш на човека, а аз не искам дори и да му намекваш, че е заподозрян.
— Ами записа на онова телевизионно предаване? Да го вземем ли?
— Дори и това не може, защото ще издадем подозренията си.
— Стига бе! Тя е показвана пред толкова хора — каза Петра.
Стю сви рамене.
— А кога ще можем да си вършим работата?
— Като получим повече информация.
— Но нали не ни позволяват да я търсим.
Стю се усмихна пресилено.
— И всичките тези формалности, защото Рамзи е важна клечка?
— Добре дошла в джунглата. Обичам работата си.
Доскоро беше точно така. Какво му ставаше?
Той зави по шосето, което водеше на север. След около два километра Петра каза:
— Ами книгата и обвивката от храна? Потенциален свидетел?
— Ако този, който е хапвал и/или четял, случайно се е оказал наоколо, когато Лиза е била убита. Религията ми диктува да вярвам в чудеса, но…
— И/или?
— Може да са двама различни хора. Дори и да е един, всичко подсказва за бездомник или бездомница. Лоу каза, че отпечатъкът е от дребно тяло.
— Клошарка — каза Петра.
— Какъвто и да е бил, не се е обадил на 911, така че ако той или тя са били наоколо, явно им липсва гражданска отговорност. Не чакай със затаен дъх да ти дойде на крака.
— Много бездомни жени са шизофренички — каза Петра. — Убийство пред очите би било ужасно за всеки, но при положение че вече ти хлопа дъската…
Стю не отговори. Попътуваха още малко, преди Петра да каже: