Грег Балч пак потупа Рамзи по гърба. По лицето на бизнес мениджъра все още бе изписано изражение на безпомощен лакей.
Петра продължи да наблюдава Рамзи. „Ами ако е чист? — помисли си тя. — Ако се окаже, че е най-неподходящият заподозрян?“
После си припомни, че бе пребил Лиза. Че си изкарва прехраната като актьор.
Хвърли поглед към огромните безформени стаи. Всекидневна №1, всекидневна №2, всекидневна №3 — от колко всекидневни се нуждаеше той?
Най-накрая Рамзи се изправи и каза:
— Благодаря ви, че дойдохте… предполагам, че е най-добре аз да се обадя на роднините й… о, господи!… — Разтвори рязко ръце.
— Къде живеят те? — попита Стю.
— Кливланд. В предградията, Шагрин Фолс. Баща й е лекар. Доктор Джон Боулингър. След развода не съм се чувал с тях.
— Аз мога да им се обадя — каза Стю.
— Не, не, по-добре да е някой, който… правите ли такива неща? Искам да кажа, това обикновена процедура ли е?
— Да, господине.
— О! — Рамзи вдиша и издиша, после изтри очите си с кърпичка. — Не, все пак е по-добре аз да го направя… въпреки че… проблемът е, че ние не сме точно… родителите на Лиза и аз. Особено след развода. Знаете как е.
— Обтегнати отношения? — каза Стю.
— Не знам дали моето обаждане няма да влоши нещата. Искам да кажа, че наистина не знам какво е моето място във всичко това. — Рамзи изглеждаше нещастен. — Имам предвид официално. Вече не сме женени, така че нуждаете ли се изобщо официално от мен?
— В смисъл? — попита Стю.
— Да я разпозная, да уредя формалностите, нали разбирате… ние с Лиза… ние се обичахме и уважавахме, но бяхме… разделени. — И пак разпери ръце. — Бръщолевя глупости, сигурно звуча като идиот. Че на кого му пука за разни формалности! — Удари юмрук в дланта си. Обърна се надясно и изложи на показ профила си.
Каква брадичка, помисли си Петра. В неговия свят любов и уважение означаваха насинено око и разцепена устна. Долната му устна затрепери и той я прехапа. Дали наистина позираше?
— Ако можете да ни разкажете нещо за Лиза, господине, много ще ни помогнете — каза тя.
Рамзи бавно се извърна и се вгледа в нея, а на Петра й се стори, че вижда нещо ново да проблясва в светлите му очи — анализ, хладна мисъл, отдръпване. Но след секунда изчезна и той пак изглеждаше съсипан от мъка, а тя се притесни, че само така й се е сторило.
Междувременно очите на Рамзи се бяха навлажнили.
— Тя беше прекрасно момиче — каза той. — Бяхме женени почти две години.
— Ами наркотиците? — попита Петра.
Рамзи погледна Балч и русият мъж сви рамене.
— Не беше нищо страшно — каза Рамзи. — Не трябваше да ви казвам нищо. Последното, което искам, е пресата да подхване тази тема и да я опетни като… о, господи, те ще го направят, нали? Мамка му! Това е абсурдно, тя не беше силно пристрастена, просто…
Сведе поглед към скута си.
— Прав сте, господине — каза Петра. — Рано или късно мълвата ще се разнесе, така че по-добре ние да знаем фактите. Когато са намесени наркотици, винаги има опасност от насилие, така че ако ни кажете…
Очите му отново се промениха и Петра беше сигурна, че я преценява. Дали и другите детективи го забелязаха? Поне не показваха да е така: Де ла Торе пак се кокореше срещу колите, а Стю и Банкс си седяха съвсем кротко.
Петра оправи косата си и кръстоса крака. Рамзи я гледаше в очите, но премигна, когато черният креп прошумоля. Тя заклати глезена си.
— Няма какво да ви казвам — каза той.
— Наистина не беше нищо особено — каза Грег Балч. И неговите очи бяха сини, но воднисти и замъглени и до ясния поглед на Рамзи изглеждаха много зле. — Лиза имаше малък проблем с кокаина, това е всичко.
Рамзи го изгледа.
— По дяволите, Грег!
— Те може вече да са разбрали, Карт.
Рамзи продължи да го гледа ядно и пое дълбоко въздух.
— Добре, добре. Кокаинът бе основната причина нашият брак да се разпадне. Въпреки че, ако съм честен, трябва да призная, че и разликата във възрастта си каза своето. Аз съм от друго поколение, за което „купон“ означава да отидеш някъде да разговаряш, да танцуваш. Пийвам в компания, но това е всичко. Лиза обичаше да смърка… господи, не мога да повярвам, че вече я няма!