— Пресата ли?
— Въпрос на време е. Вие няма да им давате телефона и адреса ми, нали? — Преди Петра да му отговори, той се провикна към Балч: — Кажи на охраната на външната порта да не допуска никой да се приближава. Обади им се веднага.
— Готово. — И Балч се отдалечи бързо.
Петра докосна стъклото, вдигна вежди и се направи, че гледа колите.
Рамзи сви рамене. За мъж на средна възраст добре се преструваше на момче.
— Събираш разни играчки, докато осъзнаеш, че не са кой знае какво.
— И все пак — каза Петра — няма нищо лошо в това да притежаваш хубави вещи.
Сините очи на Рамзи проблеснаха:
— Сигурно.
— От коя година е ферарито?
— 73-а — каза Рамзи. — „Дейтона Спайдър“. Била е собственост на петролен шейх. Купих я на търг. Трябва да се настройва всяка седмица и един час зад волана й е смърт за гърба, но иначе е произведение на изкуството.
Гласът му се изпълваше с ентусиазъм. Но, изглежда, се усети, направи гримаса и поклати глава.
Като се опитваше да звучи ведро, Петра каза:
— А какво паркирате там, в празното отделение?
— Колата, която карам всеки ден.
— Лексус?
Той хвърли поглед към входа, където се бяха събрали останалите трима детективи.
— Не, това е колата на Грег. Моята е мерцедес. Благодаря ви за любезността, господа детективи. И за това, че ще се обадите на родителите на Лиза. Ще ви изпратя.
И двете полицейски коли напуснаха имението и поеха надолу към тихото странично шосе. Караше Стю и когато къщите отстъпиха на поляните, той махна на двамата полицаи да отбият встрани. Те слязоха, Де ла Торе пушеше.
— Даде ни алиби — каза той. — Бил е цяла нощ в къщата със стария приятел Грег. И всичките тези глупости за официалните формалности.
— Така — каза Банкс — може да се опитва да се откачи. И на нас да замаже очите, и той да се успокои.
— Възможно е — каза Стю и погледна към Петра.
— Всичко това е много интересно — каза тя, — най-вече начинът, по който спомена за наркотиците. После изведнъж стана много загрижен и взе да увърта, да брани репутацията й точно когато ние искаме да говорим за това.
— Мисля, че е загазил до ушите — каза Де ла Торе. — Особено ме вбеси алибито му. Искам да кажа, че ако бившата ти жена е нарязана на филии и ти си чист, когато ченгетата дойдат да те уведомят, има ли нужда да им казваш, че в нощта на убийството си си легнал рано?
— Съгласна съм — каза Петра. — Само че тук имаме насилие над съпруга, което е станало публичен факт в ерата след О. Джей Симпсън. Той знае, че ще го проучваме и има мотив да се защити.
— И все пак — каза Де ла Торе — беше прекалено изряден. Човекът участва в сериал за ченгета, сигурно знае всички уловки. — Изсумтя и дръпна от цигарата.
Петра се замисли за начина, по който Рамзи я беше разглеждал. След това обаче се измъкна с наведена глава. Никой не го спомена. Трябваше ли тя да повдига въпроса? Нямаше смисъл.
— Мразя сериали за ченгета — каза Де ла Торе. — Там копелетата излавят всички лоши момчета след третата реклама и съсипват самочувствието ми.
— Той не играе ченге в сериала — каза Банкс. — Играе частен детектив, мъжкар добряк, който защитава хората, когато полицаите не могат.
— Още по-зле. — Де ла Торе подръпна мустака си.
— Много сълзи проля, но стана съвсем делови, когато нареди на Балч да предупреди пазача — каза Банкс. — Жена му още не е изстинала, а той си пази гърба от пресата.
— Хей — каза Де ла Торе, — че той е голяма звезда, мамка му! — И издиша дим към земята. — И така… какво можем да направим за вас?
— Проверете във вашия архив, вижте дали е имало и други оплаквания за побои или каквото и да е против него — каза Стю. — Но кротко, поне засега. Не можем да си позволим дори и сянка от подозрение, че го разследваме.
— А това какво беше — четирима детективи се отбиват да му изразят съболезнованията си?
— Позна.
— Дали ще се върже?
— Може би. Свикнал е да му се обръща специално внимание.
— Добре — каза Банкс. — Ще прелистим кротко книжата. Нещо друго?
— Не се сещам — каза Стю. — Но съм отворен към предложения.