— Аз предлагам — каза Де ла Торе — да не ви се бъркаме, да отидем на църква и да се молим за вас. Защото това няма да е лесно разследване.
— Давайте! Ще имаме нужда от всякаква помощ.
Банкс й се усмихна.
— Забелязах, че си говорехте до стъклената стена. Какво каза той за петата кола?
Петра го погледна за миг в очите.
— Че я карал всеки ден. Мерцедес.
— Да не я е дал на химическо чистене?
— Възможно е — каза Петра. — С цялата тази кръв, ще се наложи.
— Ами отпечатъците от обувки на местопрестъплението?
— Нищо — каза Стю. — Успял е да избегне стъпването в кръвта.
— Искате да кажете, че е отстъпвал назад. Или я е блъснал напред. И в двата случая означава, че е бил подготвен.
Стю се замисли върху това. Устните му бяха свити.
— Иска ми се да получа заповед за претърсване на този мерцедес, но не можем и да мечтаем за това без доказателства.
— Ами ако човекът е научил това-онова от сериала си? — каза Де ла Торе. — Някаква супервисока технология за извършване на чисто убийство. Тези, известните, винаги си имат кой да им замита следите. Сътрудник, мениджър, някой дръвник от къщата за гости, какъв ли още не, но, ей, аз какво се оплаквам? Това си е ваш случай. Желая ви късмет.
Стиснаха си ръцете и двамата полицаи си заминаха.
— Изглеждат ми свестни — каза Петра.
Върнаха се във форда. Когато Стю запали двигателя, тя каза:
— Да не би да прекалих с умилкването около Рамзи?
— Да се надяваме, че не.
— А какво мислиш за всички онези елитни коли?
— Можеше да се очаква. Хората от този бизнес винаги ламтят за най-доброто.
Звучеше ядосан.
— Мислиш ли, че е той?
— Вероятно. Ще съобщя на семейството, когато се върнем.
— И аз мога да го направя — каза Петра. Изведнъж силно й се прииска да влезе в контакт със семейството на Лиза. Със самата Лиза.
— Не, нямам нищо против аз да го свърша. — Той подкара колата. Колосаната му яка беше зацапана и русата му брада беше покарала и стърчеше като слама. И двамата не бяха спали от двайсет и четири часа. Петра се чувстваше добре.
— И за мен няма да е никакъв проблем, Стю. Аз ще се обадя.
Очакваше спорът да продължи, но той само сви рамене и каза:
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Ти се обади за Гонзалес и Чуинард, а при Чуинард хич не беше весело.
Дейл Чуинард беше строител, пребит до смърт пред една таверна на булевард „Кахуенга“. Петра съобщи на двайсет и четири годишната му вдовица, че нейните четири деца под шест години остават сираци. Помисли си, че се е справила добре, успокои жената, прегърна я, остави я да се наплаче. Но после в кухнята госпожа Чуинард полудя, започна да удря Петра, за малко не й издра очите.
— Е, няма как да ме ударят по телефона — каза тя.
— Наистина нямам нищо против да го направя, Петра — каза той.
Но тя знаеше, че има. В началото, когато станаха партньори, беше й казал, че най-много мрази тази част от работата си. Може би ако направи този жест, той ще осъзнае, че тя е идеалният колега и ще сподели какво го яде.
— Аз ще го свърша, партньоре. Ако нямаш нищо против. Ще говоря и с прислужницата.
— На Лиза ли?
— На Рамзи, ако успея да я изкарам от къщата, без да стане много явно, че Рамзи е сред заподозрените. Но мога да говоря и с прислужницата на Лиза.
— Изчакай с прислужницата на Рамзи — каза Стю. — Прекалено опасно е. — Извади бележника си и запрелиства страниците му. — Прислужницата на Лиза се казва Патриша… Кейсъмпитакпонг. — Той произнесе трудното й име много бавно. — Вероятно е тайландка. Униформените са я задържали, но ако поиска да си тръгне, не могат да я спрат да хване самолета за Банкок. Или да се обади на „Нешънъл Инкуайърър“.
— Ще отида при нея веднага щом се обадя на семейството.
Той й даде адреса на „Доуни Драйв“.
— Местните полицаи проявиха колегиалност, като ни оставиха да се занимаваме с Рамзи.
— След всичките критики по пресата, може би на някого най-накрая му е дошъл умът в главата.
— Може би. — Миналия месец изобличиха местния шериф, че е освободил няколко убийци заради административна грешка, че давал на затворниците от окръжния затвор ресторантска храна за сметка на данъкоплатците и че загубил дирите на милиони долари. Половин година преди това негови заместници бяха хванати за въоръжени обири в извънработно време, а един новобранец бе намерен да се разхожда гол и дрогиран по хълмовете до участъка в Малибу.