— Сетих се къде е този адрес — каза Стю. — На няколко пресечки от ресторанта „Чейсънс“, сега го бутат, за да строят търговски център.
— О, боже! — каза Петра. — Край на шикозните ни вечери, партньоре.
— Всъщност веднъж ходих там — отвърна той. — Отговарях за охраната на една сватба. Беше на дъщерята на известен адвокат от шоубизнеса. Ресторантът бе пълен със знаменитости.
— Не знаех, че вършиш такава работа. Освен всичко друго.
— Беше преди година. Повечето пъти е голяма досада. Но в „Чейсънс“ беше добре. Нахраниха ме. Чили, ребра, пържоли. Страхотно заведение, класна атмосфера. Любимият ресторант на Рейгън… добре, ти поеми тайландката, а аз ще се обадя на родителите, ще се помъча дискретно да разпитам някои хора от шоубизнеса за Рамзи, ще проверя в системата за регистрация на моторни превозни средства за мерцедеса, ще се свържа със следователя и експертите, после ще се прибера. Ако са открили някои важни улики, ще ти съобщя. Така добре ли е?
— А аз ще се обадя на телефонната компания и ще взема разпечатката на Лиза.
— Добра идея. Обичайна процедура.
— Стю, ами ако Рамзи е нашият човек, как ще го пипнем?
Никакъв отговор.
— Имам предвид, каква е възможността нещо подобно да вдигне стандарта ни на живот? И как да се постараем да направим най-доброто за Лиза?
Той си поигра с косата си и оправи рипсената си вратовръзка.
— Едно по едно — каза след малко. — Ще направим каквото зависи от нас. Така казвам и на децата си за учението.
— Значи за него сме просто деца?
— В известен смисъл.
11.
Маймуните пищят най-ужасно от всички. Само шест сутринта е, а те вече се оплакват.
След четири часа ще отворят зоологическата градина. Бил съм тук, когато има много хора. Дочувам предимно врява, но понякога улавям и по някоя дума на малките деца, които мрънкат за нещо. „Сладолед!“ „Лъвовете!“
Когато хората дойдат в зоологическата градина, животните притихват, но през нощта наистина се развихрят — само чуйте писъците на тези маймуни, чувам и още някой, който мучи дълбоко, някак си тежко и уморено, може би е носорогът. Все едно казва: „Пуснете ме да изляза! Затворили са ни тук заради хората. Не са ли гадни?“.
Ако някога наистина излязат, месоядните веднага ще нападнат тревопасните, бавните и слабите, ще ги убият и ще ги изядат, а после ще оглозгат и кокалите.
Преди около месец разгледах оградата от бодлива тел около зоологическата градина и намерих една врата на високото, точно над животните от Африка. Имаше знак с надпис: „Само за служители на зоологическата градина. Да се заключва винаги“. Имаше и катинар, но сега го бяха оставили отключен. Свалих го, преминах през вратата, върнах го обратно и се намерих в малък паркинг, пълен с колички, с каквито служителите се разхождат из парка. От другата страна имаше сгради, в които миришеше на животински изпражнения, с циментирани подове, току-що измити с маркуч. До тях се издигаше гъста растителност и криволичеше пътечка с друг знак: „Забранено за външни лица“.
Държах се, все едно съм вътрешен, и отидох право в зоологическата градина, покатерих се в една огромна клетка заедно с останалите посетители, видях как децата мрънкат. После излязох от градината. Този ден си прекарах доста добре, четох и изучавах табелите, по които пишеше за поведението и хранителните навици на животните и за застрашените видове. В клетката за влечуги видях огромна двуглава змия. Никой не ме гледаше странно. За първи път от доста време се чувствах спокойно и нормално.
Бях си взел малко пари и си купих замразен банан, карамелизирани пуканки и кока-кола. Изядох ги много бързо и коремът ме заболя, но това нямаше значение. Сякаш в мозъка ми се бе открил ясносин простор.
Може би и днес ще се опитам да вляза.
А може би не бива. Трябва да се уверя, че не съм застрашен вид.
Не мога да спра да мисля за онази жена и какво направи с нея мъжът.
Ужасно, ужасно, как само я прегърна и прас, прас. Защо ли някому би се приискало да направи подобно нещо?
Защо Господ го позволява?
Стомахът започна да ме свива и аз вдишах дълбоко пет пъти, за да го успокоя.
Цяла нощ не спрях да вървя, но краката не ме боляха прекалено много, а сега вече ме болят и маратонките ме стискат. Свалих ги, чорапите също. Сигурно съм пораснал. От известно време обувките ми стават тесни. Стари са, същите, с които дойдох, по подметките има доста изтънели места, направо протрити.