Проветрих краката си и размърдах пръстите си, преди да си разгъна найлона.
О-о-ох… хубаво.
На място №5 няма вода за къпане. Няма ли да е страхотно да отида в зоологическата градина, да скоча в басейна на тюлена и да започна да пляскам във водата? Тюлените ще се подплашат, няма да знаят какво става, ще трябва да внимавам да не се разсмея на глас.
Воня на урина. Мразя да воня, не искам да се превръщам в един от онези хора с количките — можеш да ги помиришеш от предишната пресечка.
Винаги съм обичал да си вземам душ, но след като Тъпака се нанесе, никога нямаше топла вода. И не защото той я използваше. Мама искаше да мирише на хубаво заради него, затова започна да се къпе през половин час, след това се обливаше с парфюм.
Защо й беше на мама да се старае да му прави впечатление? Защо изобщо й трябваше да се занимава с всичките тези неудачници?
Доста време съм се чудил за това и винаги стигам до извода, че тя не се харесва много.
Сигурен съм, че е така, защото когато счупи нещо или направи някаква грешка, като например да се пореже, докато си бръсне краката, започва да се ругае, нарича се с разни обидни думи. Чувал съм я нощем да плаче, пияна или надрусана, и да се нарича с обидни думи. Откакто Тъпака се нанесе — не толкова често, защото се боеше да не я набие.
В такива случаи влизах в спалнята и сядах до нея, галех я по косата и я питах: „Какво има, мамо?“. Но тя винаги се отдръпваше от мен и казваше: „Нищо, нищо“, обаче звучеше ядосано, затова и аз престанах да опитвам.
Докато един ден не осъзнах, че тя плаче заради мен. Защото ме е родила, без да ме е искала, опитвала се е да ме отгледа и си е мислела, че не е достатъчно добра майка.
Аз бях нейната тъга.
Дълго мислих за това и реших, че най-доброто, което мога да направя, е да се опитам да науча колкото може повече, за да си намеря добра работа и да мога да се грижа за себе си и за нея. Освен това, ако види, че се справям, тя няма да се чувства такава неудачница.
Слънцето изгря напълно, изглеждаше горещо и оранжево иззад дърветата. Наистина съм уморен, но няма начин да заспя. Време е да разгъна найлона.
Използвам найлони от химическо чистене, за да увивам и пренасям нещата си и за да ги предпазвам от дъжда и мръсотията. На всеки един е написано предупреждение, че в тях малките деца могат да се задушат и че са тънки и лесно се късат. Но ако събереш три наведнъж, стават наистина здрави и идеални за защита. Набавям си ги най-вече от боклукчийските кофи и ги складирам, сгънати, във всичките си пет места, под скалите, в моята пещера, навсякъде.
Едно от най-хубавите неща на място №5 е, че има дърво. Огромен евкалипт с кръгли сребристосини листа, които миришат на сироп за кашлица. Знам, че е евкалипт, защото тогава, когато отидох в зоологическата градина, видях, че клетката на коалата е пълна със съвсем същите дървета, а на тях имаше надписи: „Евкалиптус Полиантемус: сребристо каучуково дърво“. Пишеше още, че коалите ядат евкалипт и могат да живеят само от него, а аз се зачудих какво ли ще стане, ако съм блокиран на място №5 и наоколо няма нищо друго за ядене, освен дървета. Попитах една служителка от зоологическата градина, тя се усмихна и ми каза, че не знае, но въпреки това предпочита хамбургери.
Това дърво обаче има толкова дебел ствол, че едва го обгръщам с ръце, а клоните му растат надолу, стигат до земята и продължават нататък. Като влезеш между тях, се чувстваш като в някакъв сребристосин облак, а зад клоните, точно до ствола, е скрит голям плосък сив камък. Изглежда по-тежък, отколкото всъщност е, но аз мога да го вдигна и да го подпра с нещо отдолу, така че част от него да остане във въздуха, както крикът повдига гумата на колата. Не ми отне много време да изрина мръсотията отдолу и да изкопая скривалище. Като пусна камъка обратно, става неоткриваемо.
Сега ми е малко по-трудно да го вдигна, защото ръцете ме болят от носенето на багажа от място №2 през цялата нощ, но с едната си обувка подпирам камъка и изваждам нещата си от място №5, които са увити в найлон: два чифта слипове „Келвин Клайн“, които си купих миналия месец от гаражна разпродажба в Лос Фелиз. Прекалено големи ми са и на вътрешната страна на ластика с мастило е написано: „Лари Е“. След като ги накиснах в езерото до папратите, станаха сиви, но поне бяха чисти. Резервно фенерче и две батерии, неотворен пакет говеждо, който свих от един магазин на Сънсет Булевард. Двулитрова бутилка кока-кола и нов неразпечатан пакет сладкиши с мед и орехи, които купих на следващия ден от същия магазин, защото се чувствах зле, че задигнах месото. Стари списания, които намерих зад една къща на улица „Аргайл“ — „Уестуейз“, „Пийпъл“, „Рийдърс Дайджест“, и стара картонена кутия от прясно мляко с 1% мазнини „Кнудсен“, в която държах химикали, моливи, бележници, навити на фуния листове и други дреболии.