Двете жени деляха една баня, която беше разхвърляна, облицована в бели и черни плочки, с черна вана за подводен масаж. От шкафчето над мивката Петра научи, че Патси Кей е вземала кортизон против кожни обриви и че Лиза Рамзи е страдала от хронични гъбични инфекции, за които са й били предписани антимикотични лекарства. Нямаше противозачатъчни таблетки, може би бяха в нощното шкафче. Обичайната бъркотия по полиците. Влезе и в стаята на Лиза.
Беше два пъти по-голяма от тази на Патси, но далеч не огромна. Общо взето, апартаментът бе малък и тесен. Може би след розовата хасиенда Лиза е търсила убежище в обикновените неща.
Леглото беше двойно, със светлочервена копринена покривка и черни чаршафи. Мебелите също бяха черни и лакирани, в ъгъла имаше сгънат черен тренажор, имитиращ каране на ски, на раклата стояха флакони от парфюм — „Джио“ и „Пойзън“. Голи стени. Много спретнато, точно както каза Патси.
Намери дрогата в най-долното чекмедже на раклата. Бели гранули в прозрачен плик и още един пакет с три малки, прецизно завити цигари, скрити под скиорски пуловери, панталони и други зимни дрехи. И тук нямаше противозачатъчни таблетки. Може би Лиза наистина е искала да остане на спокойствие.
Тя сложи етикети на дрогата и я прибра в полицейски плик, повика ченгетата от балкона, показа им кокаина и ги помоли да го занесат в участъка при веществените доказателства.
На раклата имаше кутия за бижута, пълна с блестящи украшения. Повечето бяха за делови костюми, но имаше и два наниза с изкуствени перли. Значи снощи Лиза е била с най-хубавите си бижута. Важна среща? Петра премина към долните чекмеджета.
В тях имаше бельо от „Виктория Сикрет“ — съблазнително, но не вулгарно, няколко трикотажни нощници, памучно и копринено бельо, тениски и шорти, пуловери и потници, три чифта твърди избелели джинси, произведени във Франция, от „Фред Сигал“ в „Мелроуз“. Заемащият цялата стена гардероб беше пълен с дрехи от „Криция“, „Версус“ и „Армани“, костюми от сака и панталони, рокли, поли и блузи, размер от 4-и до 6-и.
Повечето бяха черни, имаше и бели, червени, малко бежови, един яркозелен жакардов халат, който се открояваше като папагал върху изсъхнало дърво. Трийсет чифта обувки бяха наредени в три прави реда на пода на гардероба с върховете навън. Всички официални обувки бяха от „Ферагамо“, спортните — от „Кенет Коул“. Два чифта бели маратонки от „Ню Баланс“, едните почти нови.
В чекмеджето на нощното шкафче Петра намери чекова книжка, издадена от „Ситибанк“, спестовна книжка от филиала на „Хоум Сейвингс“ в Бевърли Хилс и между чековете — визитна картичка на брокер от „Мерил Линч“, Морад Гадумиян, чието име и телефон тя си преписа.
В чековата сметка имаше три хиляди долара, двайсет и три хиляди плюс дребни в спестовната книжка, както и два големи месечни депозита: издръжката от бившия й съпруг, възлизаща на седем хиляди долара, и още три хиляди и осемстотин, вероятно хонорар за монтаж на филм.
Бяха отбелязани и две големи тегления на пари. Две хиляди и двеста — това сигурно беше наемът, и хиляда и двеста, което Петра предположи, че е заплатата на Патси Кей. Вариращи разходи, които се движеха от две до четири хиляди на месец.
Над единайсет хиляди за всеки месец, пет-шест хиляди разходи и пак оставаше прилична сума за забавления за една млада жена без ангажименти. Данъците на хонорарите вече бяха удържани. Облагането на издръжката сигурно щеше да ореже част от блясъка, а кокаинът и марковите дрехи гълтаха още повече. Но като се има предвид, че Лиза бе успяла да спести двайсет и три хиляди, Петра вече беше склонна да вярва, че пристрастяването й не е било страшно.
По някоя дозичка от време на време вкъщи. Може би и на работа, ако колегите й я почерпеха.
Срещу какво?
Рамзи бе основният заподозрян, но имаше и още много бели петна за попълване.
Свърши до три и половина. Записа името на приятелката от Алхамбра, у която Патси Кей щеше да отседне, и накара униформените да наблюдават, докато прислужницата събира багажа си.
Следващите два часа прекара, сновейки от врата на врата на етажа на Лиза и на двата етажа отгоре и отдолу, както и по страничните улици покрай блока. От малкото хора, които си бяха вкъщи, никой не бе видял Лиза да напуска сградата в неделя вечер или рано сутринта в понеделник, нито бяха забелязали черното порше.