Пет и половина. Трябваше пак да опита да се свърже със семейство Боулингър.
Защо не остави Стю да свърши това? Добрата самарянка. Той не показа особена благодарност.
Най-умното нещо, което можеше да направи, бе да се върне в участъка в Холивуд и да ползва ведомствения телефон, за да уведоми близките, но просто не й се връщаше там, затова отиде с колата до своя апартамент на Детройт авеню, на изток от Парк Ла Бий.
След като влезе, хвърли сакото си на фотьойла и осъзна, че умира за студена напитка. Но вместо да се поглези, тя се обади в дома на семейство Боулингър. В Кливланд вече беше вечер. Заето. Надяваше се никой да не я е изпреварил.
Взе си кутия бира от хладилника, изрита обувките си и седна до масата за хранене. Замисли се за вечеря, въпреки че не беше съвсем гладна. В главата й отекна гласът на баща й, внимателен, но настойчив: „Обмяна на веществата, скъпа. Трябва да поддържаш нивото на аминокиселините“.
Беше я отгледал от бебе и имаше право да я наставлява. Когато си спомнеше за неговата жестока и ужасна смърт, много я болеше. Бързо прогони картината от ума си, но празното място в мислите й също я нараняваше.
Обмяна на веществата… ще натъпче един сандвич. Шпеков салам върху увехнала салата, горчица и майонеза, нещо зелено — еврейска туршия, това ставаше. Дано сте доволни, стражари на обмяната.
Приготви една чиния, но не започна да яде. Обади се за трети път на семейство Боулингър. Пак заето. Възможно ли беше случаят да е стигнал до пресата толкова бързо?
Пусна телевизора и превъртя каналите. Нищо. Радиото, нагласено на станция ККГО, й предложи нечия симфония, на фона на която тя загриза твърдия сандвич.
Нейният собствен малък тесен апартамент. За половината от наема на Лиза.
Отначало с Ник живееха в апартамент в Западен Лос Анджелис, но веднага след импулсивния брак, сключен в Лас Вегас, наеха доста по-голямо жилище. Мезонет на последния етаж в блок на „Фаунтън“, близо до Ла Сиенега, с матови прозорци, паркет, двор с фонтан, великолепна архитектура в испански стил. Имаше предостатъчно място и двамата да работят. Ник настояваше, че има нужда от стая, в която да си почива, и нарочи огромната спалня за свое ателие.
Така и не си купиха мебели, живееха сред кашони и сандъци, спяха на матрак в малката спалня. Най-накрая стативът и боите на Петра се озоваха в трапезарията на долния етаж. Източно изложение. Справяше се със сутрешното слънце, като пускаше щорите.
Сега стативът й беше във всекидневната и пак нямаше почти никакви мебели. Защо да си прави труда, рядко се прибираше, и то само за сън, не идваха гости.
Триетажният блок, в който живееше, се намираше южно от Шеста улица, очарователна стара сграда с дебели стени, високи тавани, гипсови фигури под покрива, лакирани дървени подове, в квартал с умерена престъпност. За осемстотин на месец, след пазарлък, защото хазайката, емигрантка от Тайван на име Мери Сън, беше развълнувана, че ще има наемател полицай. И й довери: „Този град, всичките черни, много лошо“.
Улицата с музеите беше близо, както и галериите на Ла Брий, Петра все още не ги бе посетила всичките.
В свободните си недели тя преглеждаше вестниците за търгове, пазари втора ръка, антиквариати, дори гаражни разпродажби, стига да са в хубави квартали.
Находките бяха редки. Повечето хора си мислеха, че боклуците им са безценни съкровища, а тя по-скоро обичаше да тършува, а не да купува. Но няколкото неща, които си бе купила, бяха добри.
Прекрасна желязна табла за легло, вероятно френска, с невъзможна за имитация патина. Две нощни шкафчета от брезово дърво с флорални щампи и жълтеникави мраморни плотове. Старата жена, с която се спазари за тях, твърдеше, че са английски, но Петра знаеше, че са шведски.
Няколко стари бутилки, които стояха на перваза на кухненския прозорец, бронзова статуетка на малко момче с кученце, също френска.
Общо взето, това беше всичко.
Стана и сложи чинията си на плота. Плочките му бяха чисти, но стари и изпочупени на няколко места. В кухнята на „Фаунтън“ имаше европейски мебели и сини гранитни плотове.
Хубави плотове.
Ник правеше любов по два начина. План А беше да й каже колко много я обича, да я погали нежно, понякога прекалено нежно, но тя никога не протестираше и в края на краищата той намираше точния подход. Целуваше я по шията, по очите, по върховете на пръстите и продължаваше да мърмори нещо романтично: колко е красива, колко е специална, каква чест е за него да влезе в нея.