План Б: повдигаше я на синия гранит, запряташе полата й, издърпваше пликчетата й, като през това време успяваше да си свали ципа, слагаше двете си длани върху раменете й и влизаше в нея, като че ли й беше враг.
В началото се въодушевяваше и от план А, и от план Б.
По-късно загуби интерес към план Б.
След това всичко, което искаше, беше план Б.
Изведнъж остатъците от салама, хляба, горчицата и майонезата й се сториха като лабораторни препарати. Отблъсна чинията настрани и вдигна телефона.
Този път й отговори глас на културен мъж на средна възраст.
— Доктор Боулингър.
Дистанциран, но спокоен. Значи бяха научили.
Сърцето на Петра биеше бързо. Дали разговорът с майката щеше да е по-тежък?
— Докторе, обажда се детектив Конър от лосанджелиския полицейски участ…
— Лиза.
— Господине?
— За Лиза е, нали?
— Боя се, че е така, докторе. Тя…
— Мъртва ли е?
— За съжаление, докторе…
— Мили боже… по дяволите, по дяволите, това копеле… това проклето копеле, това копеле!
— Кой, докторе…
— Кой друг? Той, този боклук, за когото се омъжи. Тя ни каза, че ако нещо се случи, значи е той… о, господи, малкото ми момиченце! О, боже! Не, не, не!
— Съжалявам…
— Ще го убия. О, боже, не, момиченцето ми, бедното ми момиченце!
— Докторе — каза тя, но той не млъкваше. Говореше като в транс и ругаеше, кълнеше се, че ще отмъсти, с глас, който много зловещо успяваше да запази културния си тон.
Най-накрая остана без дъх.
— Доктор Боу…
— Съпругата ми — каза той невярващо. — Тази вечер не е вкъщи, проклето събрание на болничните активисти. Обикновено аз не съм си вкъщи, а тя е. Знаех си, че Лиза се страхува от него, но как бих могъл да знам, че ще се стигне до това!
Последва мълчание.
— Доктор Боулингър.
Никакъв отговор.
— Господине? Добре ли сте?
Пак мълчание, после много тихо, сподавено: „Какво?“ — и тя разбра, че той плаче, а се опитва да го скрие.
— Какво? — каза той.
— Знам, че моментът е ужасен, докторе, но ако можем да поговорим за…
— Да, да, да поговорим. Поне докато жена ми се върне, след това… господи… колко е часът… единайсет без двайсет. И аз току-що се прибрах. Спасявах живота на глупаците, докато малкото ми…
Петра едва не падна от силния, зловещ смях от другата страна на линията. Тъй като имаше нужда да го върне към темата, тя каза:
— Хирург ли сте, господине?
— Спешна хирургия. Шеф съм на спешното отделение в университетската болница „Вашингтон“. Как го е направил?
— Моля?
— Как? Начинът. Удушил ли я е? Обикновено съпрузите застрелват или удушават съпругите си. Поне това съм виждал — как, по дяволите, го е направил?
— Била е намушкана, господине, но още не знаем кой…
— О, напротив, знаете, госпожице — не ви помня името — много добре знаете. Казвам ви кой е, значи знаете. Той е бил. Не се съмнявайте нито за една проклета минута. Не си губете времето да търсите другаде, просто хванете този боклук и случаят ви ще е приключен.
— Господине…
— Не разбирате ли какво ви казвам? — изкрещя Боулингър. — Той я преби, тя ни се обади и ни каза, че я е бил. Проклет артист! Малко по-високо от една курва! Беше много стар за нея, но когато я удари, това преля чашата!
— Какво ви разказа Лиза за този инцидент?
— Този инцидент! — изрева той. — Побеснял от нещо, нахвърлил се и я ударил. Каза, че щели да ги дават по телевизията, искаше да ни каже преди това. Каза, че се страхувала от него, всяка седмица гледам такива истории в спешното, но когато стане със собствената ти дъщеря… Казахте, че сте детектив, нали? Госпожице…
— Конър. Да, господине, детектив съм. И знам за домашното насилие.
— Домашно насилие — каза Боулингър. — Благовъзпитани глупости. Само преиначаваме нещата. Това си е побой над жена! Женен съм от трийсет и четири години, с пръст не съм пипнал жена си! Отначало я ухажваше като някой принц, после всичко отиде на боклука и той се превърна в Мистър Хайд — тя се страхуваше от него, госпожице Конър. Направо не беше на себе си от страх. Затова го напусна. Молехме я да се върне в Охайо, а не да стои в онова ваше психопатично блато. Но тя не искаше, обичала киното, имала проклетата си кариера! Ето къде я отведе тя… о, господи, малкото ми момиченце, детенцето ми, детенцето ми, детенцето ми!