— Не съм и очаквала такова нещо, господине — каза Петра.
Шолкопф попипа горната си устна. Дали някога е пускал мустаци?
— Добре, значи ми казвате, че нямаме нищо. Направете експертиза на всичко — храната, книгата, урината, но не се увличайте, защото следата е слаба. И намерете проклетата кола на жертвата. Междувременно ето какво направих за вас в реалния свят: погрижих се следователят да назначи компетентен патолог, а не някой от онези касапи. Помолих Романеску лично да наглежда местопрестъплението, но кой ли, по дяволите, му вярва на него — той е работил за комунистите. Същото направих и с експертите, помолих Ямада да ги наблюдава, не искам някой негодник да провали пак всичко, още един шибан палячо, като знаете кой, и ще видите как пресата ще се нахвърли. Скоро трябва да получат някакви предварителни данни, затова поддържайте връзка с мен. Това, което искам да кажа, е: всеки косъм и всяка молекула да се анализира под микроскоп до дупка. Не ми казвайте, че в деветдесет и девет процента от случаите експертизите са ненужни, знам, че е така, но трябва да спазваме всички правила. Още нещо: по ръцете на момичето няма рани от самозащита, но това не означава, че изобщо не се е съпротивлявала, така че да се молим да е докопала нещо, поне една молекула телесен секрет, който да разплете историята.
Той почисти предния си зъб с нокът.
— Значи Рамзи няма никакви рани, а?
— Нищо видимо — каза Стю.
— Е — каза Шолкопф, — не разчитайте скоро да се съблече сам. — Черните му очи се сведоха върху съобщенията, дошли по телефона. — Поне няма кого да гоним. Засега.
— Засега ли, господине? — каза Стю.
Шолкопф вдигна празната чаша, погледна в нея и се замисли.
— Черният мъж, Даръл. Няма ли да е прекрасно? Какво друго знаем за него?
— Прислужницата каза, че работел заедно с Лиза. И че бил по-възрастен от нея. Също като Рамзи.
— Значи иска да се чука с баща си. Направете психологически портрет. — Шолкопф остави чашата и се вгледа и в двамата, после извърна поглед. — По-нататък: Рамзи ми се обади снощи в десет, самият той, а не някой адвокат. Телефонистката предвидливо решила да ме свърже. Първо изля мъката си, пита дали може да помогне с нещо. После ми разказа за побоя. Щели да го дават по телевизията, искал да обясни, че се е случило само веднъж. Не си търсел извинение, но било само веднъж. Каза, че всъщност тя го блъснала и той побеснял. Било най-глупавото нещо, което някога бил вършил, и се срамувал. — Шолкопф махна с пръст. — И така нататък, все такива глупости.
— Прикрива гърба си — каза Стю. — На нас нищо не спомена за инцидента.
— Той е звезда — промърмори едва чуто Петра. — Устремил се е право към върха.
Шолкопф почервеня.
— Да бе, копелето явно се опитва да хитрува, като се обажда без юридическа защита. Това ми подсказва, че се мисли за по-умен, отколкото е. Така че, ако наистина намерим някаква материална улика, може би ще открием начин да го притиснем. Не че ще можем веднага да си дойдем на въпроса, той ще си намери някой креслив адвокат по-бързо, отколкото Майкъл Джексън си сменя физиономиите. Но междувременно и ние ще хитруваме. Точно това имам предвид, като казвам контекст: никакви прибързани атаки. Да не ни обвинят, че сме коне с капаци.
Петра започна:
— Репортажът по телевизията…
— … ви дава основание да говорите с него за всичко, но в същото време трябва да проверите всички подобни убийства. Говоря за две години назад, нека да са три. Във всички участъци в града. И си водете подробни записки.
Петра окаменя. Това беше черна работа — часове… дни наред. Погледна Стю.
— За колко подобни говорим? — попита той.
— Започнете с момичета, намушкани многократно — каза Шолкопф. — Момичета, убити в паркове, блондинки, убити в паркове, всичко — вие сте детективите. И се погрижете да прегледате и всички скорошни убийци в нецентралните райони, граничещи с парка, като Бърбанк, Атуотър. Може и в Глендейл и Пасадина — да, задължително в Глендейл и Пасадина. Ла Канада, Ла Кресчента. Започнете с тези.
И Стю, и Петра мълчаха.
— И не ме гледайте така кисело — каза Шолкопф. — Това е, за да се подсигурите. „Да, господин лайнян адвокат, надникнахме във всеки ъгъл и във всяка цепнатина, преди да закопчаем Рамзи.“ Само си представете — вашите лица по съдебния телевизионен канал, старият Марк Фаръм ще си седи в Айдахо. Защото вие сте на топа на устата, освен ако случаят не се раздуе прекалено, а ние зациклим, тогава ще го дадат на шибания централен отдел „Грабежи и убийства“.