— Идиотка! — Чувам как пищя. Наоколо няма никой.
Горилата скръства ръце на гърдите си и ме гледа, мога да се закълна, че се усмихва, сякаш това е някаква страхотна маймунска шега.
После ме посочва. И взима още една буца.
Изчезвам оттам. Целият свят се е побъркал.
Купувам си лимонада от автомат и продължавам да вървя и да пия с надеждата, че лайняният прах ще падне, защото наистина ми е писнало от гадни неща.
Може би ще посетя клетката на влечугите. Там е хладно и сенчесто и ще е страхотно да видя още една двуглава кралска змия.
Като влизам, срещам онези същите баба и дядо туристи да излизат и те пак ми се усмихват, все още изглеждат объркани. Обикалям около боите и анакондата, пепелянките и гущерите, гърмящите змии, усойниците и кобрите. Погледах известно време един питон албинос, огромен и дебел, с розово-бели люспи и странни червени очи.
Дали това грозно бледо лице нямаше да се промъкне довечера в сънищата ми?
Няма да е толкова зле, ако го накарам да изяде човека от PLYR1.
Както съм застанал тук, си представям, че съм Повелителят на змиите и контактувам с влечугите чрез внушение. Призовавам питона албинос да се увие около човека от PLYR1, да го смачка, да го изстиска като лимон.
И той да разбира какво става с него. Това е по-лошо от смъртта. Да разбираш.
Малко по-нататък, близо до оградата на зоологическата градина, до детската площадка, направена, предполагам, за хлапетата, които се отегчават от животните, има зеленчукова леха.
Царевица, боб, домати и чушки. На табелата пише, че са за животните, да могат да ядат свежа храна. Виждал съм шимпанзета да ядат царевица, сигурно и горилите ядат, а това ме кара да се замисля.
И аз обичам царевица, но вкъщи никога не е имало. Веднъж, когато бях в шести клас, училището направи празненство за Деня на благодарността в двора — пуешко и царевица, картофи с подправки, за всички, които си платяха. Всичко беше натрупано на дълги маси, а майки с престилки разсипваха по чиниите. Отидох в града да погледам, въпреки че нямах пари да си купя. Навъртах се наоколо до края, намерих няколко монети и си платих за една игра на скибоул, но за обяд не можеше да става и въпрос — пет долара.
Но една от жените от родителския комитет ме видя как гледам царевицата и ми даде цял кочан, яркожълт и блеснал от масло, заедно с една пуешка кълка, достатъчна да нахрани цяло семейство. Занесох ги под едно дърво и ги изядох и това беше най-хубавият Ден на благодарността в живота ми.
Приближавам се все повече към зеленчуковата леха и се оглеждам.
Чисто.
Бързо прескачам въжето, отивам право при царевицата, отчупвам три кочана и ги мушвам в джоба. Те стърчат, затова ги пъхам под тениската си, прескачам обратно, сякаш нищо не се е случило, и вървя бавно, докато намеря тоалетна.
Влизам в една от кабинките, затварям вратата, сядам на капака на тоалетната чиния и изваждам единия кочан, обелвам листата и косата и се чудя каква ли е на вкус суровата царевица.
Не е зле. Твърда, хрупкава, дори не се доближава по вкус до варената с масло, но има сладък вкус на царевица. Изядох бързо два кочана, а третия — по-бавно, като дъвчех всяка хапка, докато четях мръсните надписи по стените. Когато свърших, облизах кочаните, хвърлих ги в ъгъла на кабинката, пуснах една вода и си измих ръцете и лицето на мивката. После навих крачолите на джинсите си и измих прасците си.
Стомахът ме боли, но по различен начин.
Преядох. Натъпках се като прасе.
Обядът ти е вече мой, горило.
Отмъщението е сладко като царевицата!
17.
Влизайки в стаята на отдела, Стю каза:
— Само веднъж я бил набил. Какъв човек само!
— Минал е над главите ни, направо при Шолкопф — каза Петра. — Опитва се да манипулира. — Проявяваше колегиалност, но после реши да я прати по дяволите. Ще си каже, каквото й е на сърцето. Спря се и се облегна на един шкаф. — Защо спомена за книгата?
Стю също се облегна.
— Беше любопитно, а не ми се искаше да слушам една от неговите лекции за добрите пожелания и доказателствата.
— Въпреки това ни четоха лекция.
Той сви рамене.
— Според него книгата е пълна глупост. И ти си съгласен с него, нали? — попита тя.
Той се изправи и с една ръка оправи възела на вратовръзката си.