— Дали мисля, че ще направи обрат в разследването ли? Не, но в лабораторията ще свалят отпечатъците и ако са на някой бездомник, има вероятност той да е с досие, значи ще можем да го открием. Ако не стане така, нищо не губим.
Тя не отговори.
— Какво има? — попита я.
— Как само го спомена, направо ме уби.
— Хей, дори аз мога да съм пълен с изненади. — Очите му не издаваха нищо. Отдалечи се, без да поглежда назад дали тя го следва.
Петра остана на място, със стиснати юмруци. Спомни си резервираността на Кати снощи по телефона. Ако беше нещо с брака им, не можеше да очаква от него да се отпусне. Добре, успокой се, съсредоточи се върху работата. Обаче мразеше изненадите.
От останалите двайсет и пет детективи от сутрешната смяна на Холивудския участък шестима бяха на бюрата си, подреждаха полицейски снимки, пишеха на машина, мъчеха компютрите, мърмореха по телефона, четяха криминалета. Когато Петра и Стю влязоха, всички вдигнаха глави и ги погледнаха съчувствено.
Ако при постъпването си някой детектив обичаше да разгадава мистерии, с работата бързо губеше вкус към тях. Случаят „Рамзи“ беше от най-тежките за откриване на извършителя. Стаята миришеше точно на това, което си и беше — помещение без прозорци, подправено с мъжка нервност.
Един черен детектив на име Уилсън Фурние каза:
— Разбрах аз, че ви чака голяма веселба, когато шефът сутринта влезе, дъвчейки дъвка, а в устата му нямаше нищо.
Петра му се усмихна и той продължи да сканира снимки на престъпници. Стю седеше на бюрото си срещу нейното в дъното. Тя седна и зачака.
— Какво искаш да правиш по търсенето на подобни случаи? — попита той.
— Не кой знае какво.
Той пъхна палците си под тирантите. Деветмилиметровият му пистолет беше поставен в кобур, закопчан през раменете. Петра носеше своя по същия начин. Убиваше й на ръката, затова го извади.
— Така както аз виждам нещата — каза Стю, — имаме два избора. Да отидем в управлението и цяла седмица да въртим микрофилми и в същото време трябва да проверим и Бърбанк, Атуотър и Глендейл, както и другите предградия. Или да го направим по телефона, като се обадим на всички разследващи убийства детективи, които можем да намерим. Шолкопф каза две или три години назад. Да проверим за две. Можем да имаме късмет и да приключим за седмица. Лично аз предпочитам да говоря с живи хора, а не да прехвърлям досиета в центъра, но както кажеш.
— Колкото са по-живи, толкова по-добре — каза Петра. — Как ще си разпределим задачите? Да се обадя ли първо на някои места и да се опитам да се свържа с този Даръл?
— Хайде да посветим сутрините на бумащината, а истинската работа да вършим следобед. — Той погледна към часовника си. — Ти потърси Даръл, а аз ще започна да душа около студиата.
Петра хвърли поглед по цялата дължина на стаята.
— Като стана въпрос за живи хора, можем да започнем с колегите тук. Само ще си загубим времето, но така ще е и с всичко останало.
— Благотворителността трябва да започва от дома. Давай!
Тя стана, отметна косата от лицето си и се покашля драматично. Трима от шестимата детективи вдигнаха глави.
— Господа — произнесе тя и останалите също спряха работата си. — Както знаете, на детектив Бишъп и на мен е възложен очарователен случай, толкова очарователен, че отгоре наредиха да бъдем изключително прецизни. За да се вместим във верния контекст. — Подхилквания. — Защото, цитирам: „ще ни наблюдават“ — край на цитата.
Мрачни погледи отвсякъде.
— С детектив Бишъп искаме да оставим добри впечатления, затова ви молим за помощ при откриването на незнайния извършител на това нечестиво престъпление, който, разбира се, е в пълна неизвестност и трябва да се издири много внимателно, без да се влияе на разследването.
Разбиращи усмивки. Тя описа местопрестъплението, раните на Лиза, след това каза:
— Да ви напомня за някое убийство, станало през последните две години?
Поклащане на глави. Детектив на име Маркъс каза:
— А къде е бил О. Джей по това време?
Смях.
— Благодаря ви, господа. — Тя седна сред слаби аплодисменти.
Стю също ръкопляскаше. Вече изглеждаше добре, сините му очи пак бяха топли. Може би просто не си беше доспал.
— Отхвърлихме шест души — каза той. — Остават още няколкостотин. Какво ще кажеш да си разделим участъците по вертикала? Аз поемам тези на изток оттук, а ти — на запад?