На изток от Холивуд имаше много повече престъпност, повече детективи, повече досиета. Той поемаше лъвския пай от бумащината. Да не би да се чувстваше виновен?
— Ти трябва да преслушаш всички студиа, а аз само Даръл — каза Петра. — Ще поема и източните участъци.
— Не, всичко е наред — вметна той. — Казах на Кати да не ме чака рано. — Премигна бързо, сякаш го боляха очите, после рязко вдигна слушалката на телефона.
Нима ще се разведат след цялото това време заедно? На Петра й се поиска да го докосне.
— Да излезем в обедна почивка, преди пътищата ни да се разделят? „Мусо“ или „Франк“? — попита Петра.
Той се поколеба, после каза:
— Разбира се, заслужихме си я. — Започна да набира номера, но спря. — Някой трябва да се обади и на онези местни ченгета — Де ла Торе и Банкс — и да види какво са открили за оплакването на Лиза от побоя.
— По телевизията казаха, че не е подала официално оплакване.
— Ето, виждаш ли! — каза Стю. — По телевизията винаги казват истината.
Тя се обади в отдел „Убийства“ в шерифския офис в центъра и потърси Хектор де ла Торе или детектив Банкс. Не се сещаше — или никога не бе знаела — малкото име на по-младия. Обади се Банкс и я поздрави с изненадваща топлота.
— Очаквах, че може да се обадиш.
— Защо?
— Заради новините снощи. За съжаление нямам нищо за теб засега. В поделението в Агура няма заведени оплаквания от по-рано, както и за случая, който тя разказа публично. Изглежда, не се е оплаквала.
— Добре, благодаря.
— Удоволствието е мое — каза той, звучеше нервен. — Няма да правим панаири и да се конкурираме. Нашите момчета биха вашите на бокс миналия месец, така че самочувствието ни е добро… Както и да е, имате моите симпатии. Повториха репортажа и в сутрешните новини. Къщата изглеждаше още по-лъскава, отколкото е. Но нямаше нищо за автомобилния му музей.
Ама че бъбрив тип!
— Само балончета във ваната, коне и голф.
— Интересно, не мислиш ли? — попита Банкс. — Някои хора получават всичко на тепсия и пак успяват да оплескат положението… да имаш нужда от нещо друго?
— Всъщност — каза тя, внезапно вдъхновена, — ако имаш време, наредиха ни да прегледаме всички подобни убийства през последните две години. Имаш ли лесен достъп до архива на участъка?
Банкс се засмя.
— Така е в Лос Анджелис, няма лесни работи. Но сме се научили да вървим, без да се блъскаме в пътните знаци. Подобни ли? Да не търсим някой безименен сериен убиец? Защо?
— Шефовете са притеснени.
— О, разбира се. Ще проверя.
— Наистина оценявам жеста, детектив Банкс.
— Рон.
— Това е черна работа, Рон. Да не объркаш графика си.
— Имаш ли директен телефон?
Тя му го даде и той каза:
— Под подобни разбирам прилика в местопрестъплението, вида и количеството на раните, особени белези, характеристика на жертвата. Нещо необичайно в мястото на престъплението, за което трябва да знам?
— Не — каза тя, свидеше й се информацията. — Обичайната касапница.
— Добре тогава. Ще ти се обадя, ако изскочи нещо. А и да не изскочи.
— Благодаря ти, Рон.
— Няма нищо… м-м… виж какво, знам, че с такова разследване няма да имаш много свободно време, но ако все пак имаш… искам да кажа, да се видим, може би за по едно кафе… ако прекалявам, просто ми кажи.
Заекваше като гимназист.
Топлотата в поздрава му сега й стана ясна.
Дори не се доближаваше до нейния тип, какъвто и да беше той. Едва си спомняше лицето му, беше се съсредоточила върху Рамзи. Дали носеше венчална халка? Беше споменал, че водел децата в зоологическата градина.
Поне имаше деца. Не мразеше децата.
Явно беше мълчала доста дълго, защото той продължи:
— Виж, извинявай, не исках да…
— Не, не, всичко е наред — чу се да казва тя. — Разбира се, щом нещата малко се поуталожат. С удоволствие.
Бог да й е на помощ.
18.
„Парагон Студиос“ заемаше три пресечки в северната част на Мелроуз, източно от Бронсън. Истинска бъркотия от избелели светлокафяви кули, смачкани стоманени хангари, обградени с петметрови стени, един от последните големи филмови терени, все още разположени в Холивуд.