Той само седеше, без да помръдва, без да говори, тънките му устни, които в своята безкръвност някога й се струваха много аристократични, се превърнаха в противна уста на отвратителен старец.
Ник…
Как можа, Петра!
Ник, скъпи…
Точно ти! Как можа да си толкова глупава — нали знаеш какво причинява раждането!
Ник…
Върви на майната си!
Ако тогава имаше оръжие…
Отвори очи и осъзна, че досега са били затворени. Шумът от отдела пак я връхлетя, останалите детективи бяха потънали в работа.
Какво трябваше да направи?
Върна се към телефона, готова да пропилее още време.
След като говори с четирима детективи от Пасифик, най-накрая наистина стигна до нещо.
Неразрешен от три години случай на заклана красива млада блондинка в южната част на Венис, близо до кея, с който се бе занимавал детектив на име Фил Соренсен.
Той каза:
— Знаеш ли, като чух за това момиче Рамзи, веднага се сетих, но нашата беше германка, стюардеса от „Луфтханза“, на почивка, а уликите ни отведоха при един австрийски приятел, носач, който се бе върнал в Европа, преди да го разпитаме. Подадохме молба до австрийската полиция, до Интерпол, направихме всичко необходимо, но така и не го намерихме.
— Защо го обявихте за заподозрян?
— Приятелката му, жертвата, заминала с друга девойка, която ни каза, че той се появил без предупреждение в хотела им много разстроен, защото жертвата — името й беше Илзе Егерман — тръгнала от Виена, без да му каже. Илзе разказала на приятелката си, че постоянно се карали, гаджето й имало лош нрав, набило я и тя го напуснала. Чашата преляла, когато трябвало да работи с насинено око. Все пак, когато се появил в Лос Анджелис, успял да я убеди да излезе с него. Тръгнали от хотела в девет вечерта. В четири сутринта я намерили, тялото й било изхвърлено на паркинг близо до Балона Крийк. Проверихме полета на момчето — пристигнал с „Луфтханза“ предишната сутрин, с отстъпка като служител. Не е носел багаж и не се е регистрирал в нито един хотел или мотел в Лос Анджелис.
— Значи е възнамерявал да не се бави много — каза Петра. — Свършил каквото искал и духнал.
— Точно така изглеждаше. — Соренсен звучеше като по-възрастен от нея. Мек глас, бавна реч, леко колеблив. Девойка, а не стюардеса.
— Как беше облечена Илзе, когато я намерихте? — попита Петра.
— С хубава рокля, тъмна — синя или черна май. Много красиво момиче, изглеждаше доста добре, като се имат предвид обстоятелствата. — Соренсен се закашля. — Нямаше сексуално насилие. Нямаше нужда да сме шерлокхолмовци, за да установим, че онази нощ е била с приятеля си — Карлхайнц Лаукх. Сервитьорът, който им поднесъл вечерята в „Антоанс“ на кея на плажа Редондо, си спомни за тях, защото не яли и не говорили много. Никакъв бакшиш. Предположихме, че Лаукх се е опитвал да се сдобрят, не се е получило, той се е ядосал, закарал я е някъде, убил я и я изхвърлил. Каква кола е карал — не знам, защото не успяхме да установим дали е наемал автомобил, а и не беше известно да е имал познати в Калифорния.
Соренсен малко беше повишил глас. Цитираше по памет доста подробности, като се има предвид, че престъплението е станало преди три години. Явно не можеше да го избие от главата си.
— Била е намерена в четири часа — каза Петра. — Някаква представа кога е била убита?
— Предположението бе за два — два и половина.
Рано сутринта, като Лиза. Изхвърлена на паркинг. А и блатата в Балона Крийк бяха общински парк, също като „Грифит“.
— Много пробождания ли имаше?
— Двайсет и девет — страхотна жестокост, което също отговаряше на описанието на приятеля. Като прибавим и побоищата преди това, всичко ставаше ясно. Да ти звучи като твоя случай?
— Има определени прилики, детектив Соренсен — каза Петра, като се постара гласът й да не трепне. Като се замислеше, приличаха си като две капки вода.
— Е, нали ги знаете този тип мъже — каза той. — Женомразци. Всички си приличат.
— Така е — отвърна тя. — Къде е носил куфарите този Лаукх?
— На виенското летище, но семейството му живеело в Германия. След престъплението не се върнал нито на работа, нито в града, в който живеел. Проверихме и в другите авиокомпании, но без късмет. Може да си е сменил името или просто да се е скрил в друга държава. Щеше да е хубаво да отидем на място и лично да поразгледаме, но знаеш какъв е шансът да уредим пътуване до Европа от бюджета. Така че трябваше да разчитаме на австрийската полиция и на немците, а те не се интересуваха изобщо, защото престъплението е станало тук.