— Ако Лаукх носи куфари под друго име, сигурно му се полага отстъпка като служител — каза Петра. — Може би все още лети напред-назад.
— И накрая се е озовал в Лос Анджелис и е направил повторение?
— Силно се надявам да не е така, Фил, но след всичко, което ми разказа, изглежда, че ще трябва да го проверим отново цялостно. Би ли ми изпратил по факса всички данни, моля?
— Дай ми един час — каза Соренсен. — Няма ли да е невероятно, ако се окаже, че е толкова нагъл? Първо, разбира се, трябва да докажеш, че Лаукх е бил тук по времето, когато онова момиче Рамзи е било убито, после ще трябва да го свържеш с нея, а междувременно имаш прецедент на домашно насилие със съпруга. Звучи забавно.
— Голям майтап. Благодаря ти за помощта, Фил.
— Хей — каза той, — ако по някакво чудо се окаже, че това ще ти помогне, то ще помогне и на мен. Мира не ми дава, че не можах да го приключа. Било е хубаво момиче, а той я беше направил на нищо.
Беше един следобед, време да започне търсенето на Даръл/Дарън, филмовия монтажист, но сега й се искаше да изчака, докато пристигне факсът с данните на Карлхайнц Лаукх.
Новината за Илзе Егерман я изненада, но Соренсен беше прав: приликите можеха да се обяснят с домашното насилие, което винаги се развиваше по определена схема, все същите трагедии — още от Отело.
Или на статистическо съвпадение — търсиш ли, ще намериш. През последните три години в Лос Анджелис бяха извършени повече от три хиляди убийства. Ако две от тях си приличаха, това не беше за книгата на рекордите „Гинес“.
Междувременно тя се свърза с останалите детективи от Пасифик, издири някои от Вали, които бе пропуснала при първото позвъняване. Може би трябва пак да изкаже по телефона съболезнованията си на семейството на Лиза, за да разбере кога родителите й ще пристигнат да видят какво е останало от дъщеря им.
Толкова много неща трябваше да свърши… тя се върна към своята мелодрама на последната среща. Къде ли Рамзи е завел Лиза?
Дали имаше друга къща, някое убежище за уикендите? Нали актьорите винаги имат вили за почивните дни?
На плажа? В планината? Ароухед, Биг Беър? Или на север — Санта Барбара, Санта Инес. Много хора от шоубизнеса се бяха втурнали да си купуват ранчо…
Ако е на плажа, най-вероятно е в Малибу. Разбиващи се вълни, гладък пясък, какво би било по-романтично?
Отбеляза си да провери архивите за всички недвижими имоти, които Рамзи притежаваше.
За миг се спря на варианта с плажа. Представи си го: Рамзи и Лиза, седнали на претъпкания с перушина диван в къща от дърво и стъкло направо върху пясъка. И трите задължителни неща: шампанско, черен хайвер и кокаин. Може би и хубав пукащ огън в камината. Рамзи залага на чара си.
Дали Лиза е отвърнала? Малката черна сексапилна рокля се вдига по бедрата й. Привличане… подпомогнато от хайвера, „Моет и Шандон“ и най-доброто от клана Меделин. Или пък друг катализатор — пари. Лиза има работа, но Рамзи все пак осигуряваше по-голяма част от доходите й.
Покупка на любов? Същата стара история? Петра се натъжи, после си напомни да не отсъжда. Ако и нейният телефон звънне в нощ, когато се чувства много самотна и/или възбудена и от другата страна на линията е Ник, който й казва: „Здрасти, Пет“, какво би направила?
Ще затвори телефона на егоистичното копеле и ще се моли от трясъка да получи кръвоизлив в ушите.
Върна се на Малибу. Приливът се разбива в брега, нежни спомени, прилив на интимност.
Рамзи прави своя ход.
Но Лиза размисля, устоява му и го отблъсква.
Рамзи кипва, иска му се да я размаже. Но си спомня как тя е разказала всичко по телевизията и спотаява яда си.
Остава спокоен, откарва я към къщи.
От Малибу към Доуни Драйв Хилс се минава през Тихоокеанското крайбрежно шосе към „Сънсет“ или по магистралата през Вали, после надолу по един от каньоните. Но вместо да продължи на юг, той свива на изток, може би по каньона Лоръл надолу към булевард „Холивуд“, нагоре по Уестърн към Лос Фелиз, после до парка „Грифит“.