— О, татко…
— С мама си имахме проблеми. В повечето случаи вината беше моя. Трябва да го знаеш, за да не си градиш романтични представи, да не очакваш прекалено много от… да не изискваш прекалено много от себе си. Разбираш ли ме, детенце? Звучи ли ти смислено?
Хвана я за раменете, а очите му блестяха почти налудничаво.
— Да, татко, да.
Той я пусна. Сега вече усмивката беше съвсем наред. Човешка.
— Работата е там, Петра, че там, навън, ни чакат големи въпроси, космически въпроси, които нямат нищо общо със звездите и галактиките. — Почака отговора й. Тя не знаеше какво да каже и той продължи: — Въпроси като: могат ли мъжете и жените някога да се опознаят, или: дали винаги ще танцуват глупаво и тромаво в балната зала на междучовешките отношения?
Той трепна, потисна едно оригване, скочи, влезе в спалнята си и затвори вратата. Тя чу как изтрака резето и разбра, че се е заключил.
На другата сутрин брат й Глен, единственият, който все още живееше вкъщи, пръв седна на масата за закуска и каза:
— Какво му е на татко?
— Какво искаш да кажеш?
— Отиде на наблюдение на открито, тръгна сигурно преди изгрев-слънце. Остави ми това. — И той размаха лист от тетрадка, на който пишеше: „Отивам в пустинята, деца“.
— Пак е отишъл да търси кости — каза Петра.
— Да, ама си взе принадлежностите за къмпинг, а това значи, че дълго няма да го има. На теб споменал ли ти е нещо? Защото вчера си говорехме да отидем до „Биг Файв“ и да купим разни неща за хокей.
— Всъщност каза ми — излъга тя.
— Страхотно — отвърна Глен. — Това е направо страхотно. На теб казва, а на мен никога ни дума.
— Сигурна съм, че е имал намерение, Глен.
— Да бе, точно така, мамка му, наистина имам нужда от нов стик. Имаш ли някакви пари да ми дадеш назаем?
Тя се обади на още седем детективи, изтърпя още седем: „Сигурно се майтапиш“, нямаше други подобни престъпления.
От далечния край на стаята факсът започна да бучи, тя скочи, отиде там за секунди и сграбчи хартията направо от машината. Движеше се толкова бързо, че двама детективи вдигнаха глави, но не я гледаха дълго, бяха прекалено заети. В тази стая, в този град кръвта винаги кипеше.
Карл Хайнц Лаукх беше едър, 1.93, и грозен. Малки черни кривогледи очи, изпъкнали като стафиди върху сладкиш, лицето му приличаше на лунен пейзаж. Устата беше крива като запетайка, а мустаците — мазни и безформени. Права светла коса, която статистиците наричат кафява, значи като помийна вода, замазана, но чорлава прическа, която някои европейци все още носят.
На Петра й изглеждаше като мърляв неудачник.
Снимката беше правена в полицията във Виена преди четири години и по нея имаше километрични немски думи и умлаути. Соренсен й беше пратил и бележка, в която й казваше, че Лаукх е бил арестуван в Австрия за побой година преди убийството на Илзе Егерман — кръчмарска свада, не беше лежал.
На снимките Лаукх изглеждаше достатъчно гаден да се замеси в каквото и да било. Нямаше ли да е страхотно съвпадение, ако копелето наистина бе дошло пак в Лос Анджелис, за да търси хубави блондинки, и някак си е попаднал на Лиза?
Нямаше ли да е невероятно, ако Лаукх е все още тук и те успеят да го арестуват? Лесно и успешно приключване на случая, Стю си получава повишението, а тя прибавя нови червени точки в досието си.
Фантазираш си, малката.
Разгледа лицето на Лаукх, като се чудеше как ли тип като него може да накара Лиза да се облече в секси черна рокля и да си сложи диамантите.
От друга страна, той все пак се бе сближил с Илзе Егерман, която, според Фил Соренсен, също била хубавица. Но стюардеса и бившата съпруга на телевизионна звезда, вкусила от сладкия живот, не бяха едно и също нещо.
Но пък Лиза по свой избор бе изоставила този сладък живот. От друга страна, някои жени, дори красавици, харесваха спускането на дъното, възбуждаха се от всичко грубо и брутално, от мъже, стоящи по-ниско на социалната стълбица.
Красавицата и зверствата? Може би Лиза е рискувала да получи малко грубост и е платила за нея?