Три междуградски. Номера го имаше в бележките на Петра: една от приятелките на Патси Кей. Всички други бяха местни: три до ресторанта „Джакопо“ в Бевърли Хилс за доставка на пица вкъщи, две до „Шанхай Гардън“ в града, за китайска храна, по един до „Наймън-Маркъс“ и „Сакс“.
Последните четири бяха до Калвър Сити, както после се оказа — на номера на „Емпти Нест“. Петра позвъни и попита за Даръл от монтажа. Телефонистката попита:
— Даръл Брешър?
— Да.
— Един момент, ще ви свържа.
Брешър нямаше секретарка, само телефонен секретар. Гласът му беше приятен. Патси бе казала, че е на четирийсет, но звучеше като млад мъж. Вместо да остави съобщение, Петра реши да се обади пак по-късно и провери Брешър в електронната картотека. Чист. Засмя се, защото още не бяха проверили Рамзи.
Обади се в местния кадастър и след караница с един противен чиновник разбра, че Х. Карт Рамзи притежава повече от дузина недвижими имоти в Лос Анджелис, всичките във Вали: къщата в Калабасас, търговска сграда на булевард „Вентура“ и на оживени кръстовища в Енсино, Шърман Оукс, Северен Холивуд и Студио Сити. Сградата в Студио Сити беше на същия адрес, на който се намираше офисът на Грег Балч в „Плейърс Мениджмънт“.
Нищо в Малибу или в Санта Моника. Нищо, което да прилича на романтично убежище, но сигурно когато Рамзи решеше да се усамоти, наистина искаше да бъде далеч. Дай на север, млада госпожице, и ако няма резултат, провери в източните курорти.
В кадастъра на Вентура попадна на по-отзивчив чиновник, но нямаше нищо. След това се обади в Санта Барбара — бяха дори по-отвратителни, отколкото в Лос Анджелис, но — бинго! Х. Картър Рамзи — между другото какво ли означаваше Х.? — притежаваше нотариален акт за къща в Монтесито.
Записа адреса и провери името в картотеката на собствениците на коли.
Тук бе записан с пълното си име: Хърбърт.
Хърб. Хърби С. Рамзи — това щеше да свърши страхотна работа за „отмъстителя“.
Прегледа какви автомобили притежава и попадна на всички класни коли, които видя в малкия музей, плюс „Мерцедес 500“, регистрационен номер PLYR1. Плюс двегодишен джип „Вранглер“: PLYR0. Беше регистриран на адреса в Монтесито. „Плейърс Мениджмънт“: PLYR. Фактът, че Рамзи ползваше показни номера, беше интересен. Повечето знаменитости жадуваха за анонимност. Може би усещаше, че славата му увяхва, че има нужда от реклама.
PLYR… мислеше се за голям мъжкар?
И нещо друго: спомена за мерцедеса, но не и за джипа. Дали защото джипът беше забутан в Монтесито, или го пропусна нарочно?
Дали убийството не беше станало в това превозно средство, а мерцедесът да е само партенка?
Възможно ли беше да е толкова хитър? Хитър, ама глупав, защото такава уловка нямаше да издържи дълго. Трябваше да се сети, че ще проверят в картотеката на превозните средства.
Но хипотезата на Петра за последната среща беше правилна, престъплението преставаше да бъде импулсивно в един определен момент — когато Рамзи е взел нож и се е качил на колата. Може да е изиграл всепоглъщащ гняв, а сега се опитваше да замете каквото може.
Монтесито… Кварталът беше супершикозен. Огромни имения като в Калабасас, стари, класни. Рамзи не се задоволяваше с една педя земя, жадуваше за пространство. Господарят на двата замъка.
Може би беше алчен и по друг начин? След като аз не мога да я имам, никой няма да може.
Това й припомни картина на Томас Харт Бентън в един албум, над която се бе замислила като дете. „Балада за ревнивия влюбен от Самотната зелена долина“. Кокалест селянин с очи на психопат наръгва жена в гърдите, а отзад, във фона, провинциален музикант свири тъжна мелодия, зелената природа сякаш ги обгръщаше отвсякъде и подсказваше за замайването на жертвата. Плашеше я до смърт и според нея беше предопределила вижданията за мъжете и любовта, може би дори и професионалния й избор.
Ревнивият влюбен от Калабасас/Монтесито.
И всички холивудски ангели хранители да му дойдат на помощ, този щеше да се държи, както другите преди него. Изведнъж осъзна, че ако остане в отдел „Убийства“, ще прекара живота си сред най-лошите клишета.
Плановете за обяд бяха да се срещнат със Стю в „Мусо и Франк“, но в два без петнайсет той се обади и каза:
— Съжалявам, но ще се забавя, имаш ли нещо против?