— Шефът ми, Стийв Замутис. Продуцентът.
— Връзки с кого?
— Рамзи. Той се обадил и така я наели.
— Преди шест месеца — каза Петра. — Точно след развода.
Брешър кимна.
Услуга за бившата. Дали това потвърждаваше твърдението на Рамзи за приятелска раздяла? Или може би е взел Лиза под крилото си, опитвал се е да се съберат пак?
— Нека да уточним нещо, господине. Лиза имаше ли квалификация за работата?
— Да — отвърна бързо Брешър. — Като се има предвид неопитността й, беше много компетентна.
Петра си записа. И продължи да рисува.
— Което не означава, че нямаше какво да учи — каза Брешър.
На Петра й трябваше една секунда, за да разгадае изречението с двойното отрицание. Дали Брешър имаше сложна мисъл, или търсеше нещо повече от чаша кафе, за да се скрие?
— И вие сте я обучавали?
— Опитах се да направя най-доброто.
— Значи с нея работехте по едни и същи филми.
— Два филма — отвърна той и каза имената им. Петра не беше чувала нито за единия, нито за другия. — Все още не са пуснати в разпространението — добави Брешър.
— Какви са филмите?
— Комедии.
— Значи не са криминалета със загадъчни убийства?
Брешър се изсмя хрипливо, но после като че ли съжали, защото вдиша дълбоко и се опита да се овладее.
— Едва ли. — Погледна часовника си.
— Какво друго можете да ми кажете за Лиза? — попита тя.
— Това е горе-долу всичко. Нямаше проблеми в работата. Като разбрах, че е убита, направо ми се повдигна.
— Някаква представа кой би могъл да го е направил?
— Всички казват, че е Рамзи, защото я беше пребил, но не знам.
— Лиза говорила ли ви е за това?
— Никога.
Петра сложи последните щрихи на портрета му. Беше го нарисувала нервен, с напрегнати очи.
— Нито веднъж поне?
— Нито веднъж, детектив. Никога не е споменавала името му, точка.
— Виждали ли сте някога Лиза да употребява наркотици?
Брешър зина, после затвори уста. Още веднъж се засмя гърлено.
— Наистина не… наистина ли е необходимо да обсъждаме това?
— Да, господине, необходимо е. — Петра пак се приближи и плъзна ръката си по масата, докато тя стигна на сантиметри от неговата.
Той се отдръпна назад.
— Ще ви кажа това: Лиза не беше закоравяла наркоманка, но в нашия бизнес хората се изкушават. Да, виждал съм я да смърка един-два пъти.
— Значи два?
— Може да са и повече. Три-четири. Но това е всичко.
— И на работа ли стана?
— Не, не. — Беше достатъчно светъл, за да си проличи, че се изчервява. — Строго погледнато, не беше на работа. Имам предвид, че в момента не работехме, аз й бях началник. За всичко, което се случи по време на работа, аз нося отговорност.
— Разбирам, господин Брешър. Не сте позволили кокаинът да пречи на задълженията й. Но сте я виждали три-четири пъти да смърка на работното си място след края на смяната й. Къде по-точно?
— В монтажната, но след работно време. Може ли да попитам защо ви интересува това? Мислите ли, че случилото се е свързано с дрогата? Защото при нас не е някакъв бардак. Всички сме делови хора, така и трябва. Без нас филмът не може да се завърши.
Дълга реч. Изчервяването не отминаваше и увеличаваше контраста между луничките и кожата.
— Освен в монтажната, къде другаде сте я виждали да смърка?
— В… в колата ми. Това стана изненадващо за мен. Карах, а тя просто извади една малка стъкленица, изчака да спрем на червен светофар и смръкна през носа.
— В колата ви. — Петра си записа, забелязвайки как погледът на Брешър се завъртя в кръг. — Къде отивахте?
— Не помня. — Брешър сграбчи чашата си и я изпразни. Сервитьорката се приближи, наля още и той отпи.
Петра отказа още кафе и когато с Брешър пак останаха сами, тя продължи да го скицира, като добавяше сенки и контури, за да го състари.
— Значи не си спомняте къде сте отивали. Преди колко време беше?
Свали чашата.
— Да кажем, преди два месеца.
— Имахте ли интимна връзка, господин Брешър?
— Не, не, просто работехме заедно. До късно. Така е в монтажа. Викат те и започваш да режеш.
Да режеш. Избраната дума много му подхождаше.
— Значи с Лиза работехте до късно и…