Той не допълни нищо след многоточието и Петра продължи:
— Как се оказахте в колата ви?
— Сигурно съм я карал към тях или може би сме излизали да хапнем, може ли да попитам защо ме разпитвате?
— Разпитваме всички, които са познавали Лиза, господин Брешър. Казаха ни, че сте имали връзка с Лиза, затова проверяваме.
— Не е вярно. Никога не сме имали връзка.
— Тогава мисля, че нашият източник се е объркал. — Тя се усмихна, предполагаше, че съществуването на „източник“ ще го разтресе.
Той пак се изчерви и очите му блуждаеха. Този не беше психопат в истинския смисъл на думата, но криеше нещо.
— Предполагам — каза.
— Може ли да ми кажете къде бяхте в нощта, когато Лиза е била убита?
Мъжът се взря в нея. Докосна челото си, избърса го, въпреки че беше сухо. Сега очите му бяха разширени от страх — имаше същото изражение, каквото Петра бе нарисувала на салфетката. Виж, татко, аз съм била и предсказателка!
— Бях с друга жена. — Звучеше малко по-високо от шепот.
— Може ли да знам името й, моля?
Брешър се усмихна. Болнава, виновна, угодническа, съвсем непривлекателна усмивка.
— Това ще създаде малко проблеми.
— И защо, господине?
— Защото съм женен, а жената не беше съпругата ми.
— Ако тя може да запази дискретност, аз също ще го направя, господин Брешър. — Петра махна с химикала си.
— Предпочитам да не ви казвам — рече той. — Вижте какво, ще бъда откровен с вас, детектив Конър. Защото не искам да ровите на друго място и да си мислите, че крия нещо. С Лиза имахме краткотрайна афера, но не беше нищо особено.
— Афера.
— Спахме заедно. Седем пъти.
Той ги е броил. Да не беше бройкаджия?
— Седем пъти — повтори тя.
— Едноседмична афера.
Искаше й се да попита: „Я ми кажи, Даръл, веднъж дневно цяла седмица ли беше, или няколко пъти си повтарял и после си си взел почивка?“.
— Едноседмична афера.
— Това е. — Въгленовите очи отново блуждаеха. — Всъщност ние дори не спахме заедно. Строго погледнато… господи, толкова ми е неудобно!
— Какво има?
— Като заговорихме за подробностите — предполагам, че ако бяхте мъж, щеше да ми е по-лесно.
Тя се усмихна широко:
— Съжалявам за това.
Той пак се взираше в чашата си с кафе и изглеждаше готов да се свлече под масата.
— И така — каза Петра, — колко време след назначението на Лиза стана това?
— Преди месец — месец и половина.
Това съвпадаше със спомените на Патси Кей.
— Значи сте имали интимна връзка — каза Петра с по-мек глас, опитваше се да го държи на ръба на нервния срив, но да не убива желанието му да говори. — Но никога не сте спали заедно.
— Точно така — каза Брешър. — Никога не съм преспивал у тях и разбираемо нямаше как да я заведа у нас.
— Къде ходехте?
Беше по-червен от всякога. Наситено ръждив махагонов цвят. Всъщност това го правеше някак си по-дълбок, по-привлекателен.
— Господи, наистина ли е необходимо да знаете?
— Щом е свързано с връзката ви с Лиза и с местонахождението ви в нощта на убийството на Лиза, боя се, че да, господине.
— И трябва да запишете всичко това?
— Ако казаното от вас показва, че нямате нищо общо със смъртта на Лиза, няма да има нужда някой да го чете. — Лъжа, всичко отиваше в досието, но тя все пак затвори салфетката.
Той потри слепоочията си и пак се загледа в кафето.
— Боже… добре, в нощта, когато беше убита Лиза, бях с жена на име Кели Спозито. У тях.
— Адресът, моля? — Петра разтвори салфетката.
Той каза наизуст един номер на Четвърта улица във Венис.
— Номерът на апартамента?
Този въпрос го притесни още повече, сякаш детайлите правеха нещата по-сериозни.
— Не, това е къща…
— И от колко до колко бяхте в къщата на госпожица Спозито?
— Цяла нощ. От десет вечерта до шест сутринта. Преди това, някъде към пет-шест, вечеряхме в ресторант, мексиканско заведение близо до студиото. „Хасиендата“, точно на една пресечка, на булевард „Вашингтон“.
— Госпожица Спозито при вас ли работи?
Кимване.
— И тя е монтажистка.
Аха. Между колеги. Страшен полов живот кипеше в работата.
— Значи не се прибрахте и съпругата ви не заподозря нищо?